Мили приятели, почитатели на волейбола, искам да се обърна към вас с една голяяяма, гореща и искрена молба. Много, много ви моля, нека зарежем тая тема и споровете, защото всички сме по малко прави и по малко криви и до никъде не я докарваме, само си пълним форума с подмятания и неособено съдържателни реплики. Мисля, че няма как да сме доволни от представянето и понеже сме разочаровани, сме твърде склонни да прекаляваме с критиката (включително и аз, дори аз най-много). От друга страна тук има и фенове, които харесват волейбола не заради самия него, а заради състезателите и логично нашите критични постинги да ги дразнят, не е приятно да детронират идолите им. Има и такива, които пък харесват волейбола, заради самият волейбол и една страхотна победа в резултат на уникална игра им сгрява сърцата за години наред и те забравят и унизителни загуби, и пропуснати големи възможности, и какво ли не. Меги го беше казала прекрасно: Хора различни сме, но сме болни от една болест - любов към волейбола. Хайде да заравим томахавката и да бъдем това, което сме били винаги - фенове на волейбола. И да влизаме в този клуб с удоволствие отново, а не с разочарование, гняв, безразличие, влюбеност и пр. състояния, които се демонстрираха през последните дни. Отново ви моля: МИР!
П.П. Вероятно някои ще се познаят в групата, влюбена в националите, а не в спорта и дори ще се засеганат, но простете ми, не мога да не забележа постинги от типа "много харесвам волейбола и по-специално националите". все пак волейбола не е само националите, а и националките, за които след категоричната победа срещу Холандия се пуснаха 1-2 постинга, а сега господата били Полша, дайте да бием тъпана. Да не говорим, че влюбените в националите не знаят вероятно какво става във вътрешното ни първенство или в тези на другите страни, където се състезават българки и българи. Не се обиждайте приятели, но волейболаът е нещо много голямо и дори настоящите национали са много малки пред него, най-малкото защото са временни.
Да живее ВОЛЕЙБОЛА в БЪЛГАРИЯ!