Ходихме с приятели на това пълнолуние до Шишенци с надежда да чуем звуците, за които се говори. Първата вечер пристигнахме късно, около 1:30 през нощта и стояхме до 4:30, но не чухме нищо. На следващият ден се разходихме из селото, за да разпитаме местните хора и чухме най-различни истории и версии. Една баба до чиято къща (край старата воденица) бяхме разпънали палатките, упорито казваше, че това са чакали, а няйния братовчед, с който също говорихме разказа няколко теории.
Както говорехме пред воденицата, около 21:20 вечерта в събота, тъкмо беше изгряла огромната луна, и отдолу, в посока сръбската граница, се чуха звуците. Веднага след това от срещуположната посока, откъм гробището се включиха още звуци. Не мога да обясня какво е това, което чухме, но го чухме. Приличаше на народно надпяване от 20-30 жени. Разнасяше се силно. Веднага след като започнаха първите, другите все едно отговориха и се включиха към тях. След това първите спряха, тези откъм гробищата продължиха още малко и спряха също. Цялото нещо продължи 30-40 секунди, може би и минута.
По-късно вечерта времето се развали и заваля дъжд с гръмотевици. След като дъжда отмина, към 2 часа след полунощ звуците се чуха отново, но този път само откъм границата. Не знам какво е това, чухме много и най-различни версии, но според мен определено не са чакали, не е и вятър (както твърди една от версиите). Скоро ще отидем пак и се надявам вторият път да ги чуем още по-ясно.