Горе, на хълма Арап, сред лозята, на едно крайно необичайно място със североизточно изложение, на високото.
Там ентусиастите откриват със съответните металотърсачи римски монети, съдове, обеци, прочее нещенца.
Няма го това място на историческите карти, няма и да го има.
А там са живели хора, процъфтявало е.
Просто- живели са, сега вече ги няма.
Видин ще остане, поне в някой смисъл, но ОНЗИ Видин, с панаира, който аз и ти помним, вече никога янма да съществува.
Точно както държавата на Симеон, Иван Асен , или Стамболов, ако щеш.
И отговорът е съвсем лесен: ХОРАТА ги няма.
Няма и да ги има вече- пишем, но ни няма там-да, аз си посещавам лозята и къщата, в която вече не живее никой, поне веднъж на седмица-две, когато преспя една нощ там съм зареден като след едноседмична почивка, но градът е празен, селата са празни, хората са или в столицата и по-големите градове, или в Испания, Италия, Америка.
Няма какво да се лъжем, повечето няма и да се върнат.
Във Видин мургавите несимпатични лица са повече отколкото преди 30 години, работи се много по-малко отколкото тогава(дори!:-) ) и вече нищо не е същото.

Тополите: често се сещам за тях.
Изгориха ги циганите.
Но това стана още в началото на 90-те години, и тогава си казах : Край, няма да ги има никога вече.
Обаче ей сега се сещам: Ако тогава, 90-та бяха засадени нови- сега вече щяха да са почти колкото онези, старите(забелязал ли си онези в крайдунавските мочурища между Арчар и Ботево за колко време израстват, дават си материала и после ги садят отново?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите