|
Горе долу по това време (е малко по-рано) се откриваше видинския пАнаир. Някой помни ли от вас как се преобразяваше тоя град и хората му. Само затова се приказваше дни наред, шиеха се тоалети, прически, затваряха се магазини по центъра и се изнасяха на края на града със се стока и магазинерки.
Имаше специални автобуси дето те возеха до там натъкмен и натъпкан като копъкра в бурканче перла и на слизане ти вземаха парите .... и се почваше тъпканицата..народ...народ, селяни и граждани, млади и стари, местни и много гости, и всички натъкмени и радостни и весели хората (не като сега).
А аз кво си спомням ли...ми бабите с неизменните тенджери (то за тях не се броеше, че са били на пАнаира ако не са си купили поне 1тенджера). Що ли първо за тях се сещам? Тъпканицата, помпите на Вида пуснати в шадраванчето в средата (беше готино), е и разбира се големите бирарии с певачките от двете страни (те си бяха пионерките на Пайнера) и подкрепителните пунктове с онзи аромат на видински кебапчета......на дървени скари и пушека дето се виеше нагоре.......и бира разбира се.
И се редиш за всяко нещо и чакаш на опашка да стреляш на стрелбищата, или да се качиш на виенското колело и народ, народ и всичките доволни и весели, че са били на видинския пАнаир - усмивки навсякъде......
А, и там отстрани в новата палата бяха сръбските излаганици (не в лошия смисък на думата) - и течните шоколадчета..ммммм много ги харесвах...
А сега мъкааааа, мъка в тоя град...що така стана бе хора, като си дойда(щото аз се смятам все още за половин видинчанин) и като видя закованите с шпертплат, ламарини и найлон прозорци в Зелето и тъмните блокове.........и ми става криво на душата, и тегаво..мамка му. И пътищата до там и грозните останки на химията още на влизане и на всяка крачка си личи, че тоя град е спрял и сега буксува (няма кой един ремък да му смени). И мизерията по ЖПто......и порутените дворове и обори в полето......
А преди не беше така, града живееше,.... а сега-крета и хората са други станали, умислени, прегърбени, личи си, че трудно се живее, бедно...мамка му. Що така бе хора?
Та къде отиде пАнаира, къде отиде "живота" на тоя град (освен по Италия и Испания), кво стана и с тополите на пАнаира...май и те останаха само в спомените и душите ни.....
Айде който си спомня нещо от пАнаира, да пише, да четат и знаят младите кво е било в тоя град, кви хора са живели и как са живели?
|
Помните ли пАнаира........
