Толкова ми стана тъжно, но и хубаво като прочетох спомените ти за Панаира... Още си спомням как миришеха видинските кебапчета и виенското колело и захарния памук и цялата суетня и колко беше празнично..спомени, спомени... за съжаление Видин отдавна не е същия, толкова ми е мъчно като си отида.Преди градът беше жив, имаше дух, сега имам чувството, че е някакво затънтено място където нищо не е като хората и мизерия...Но за родния град или хубаво или нищо. Това звучи гадно, но уви...