По-скоро съм съгласен (че духовността не e това в книгите, не е само морал, ...).
Като стана дума за традиции, задавал съм си някои въпроси.

За да използва нещо от една традиция, човек трябва да се приобщи към нея -
да я усвои, да не се ограничава с външните неща (като естествено изпитва уважение
и доверие към тази традиция).

По тази причина, много съвременни учени-изследователи несъмнено са "грешни",
когато заемат позиция на външен наблюдател, обективно "изучаващ" някаква традиция
(фолклористи, археолози и др.).
Може би поради някаква самонадеяност, такъв учен се поставя в положение над това което
изучава, разсъждавайки високомерно.
По този начин той сам се ограничава да разбере само външните проявления на изучаваната
традиция (по същество без наистина да разбира нищо).

Освен това, каква ще бъде ползата лично за човека от такова чисто книжно знание,
без практикуване на нещо ?

Вярно е, че цивилизацията създава и лъжливи ценности (освен всичко друго).
Например безполезни изкуствени вещества, които заместват храните.
Или лъжливи идеали, които вредят на човека, но се пропагандират масово.

Но изглежда, че резултатът е 1:1 за традиционното срещу прогресиращата цивилизация.
Човек може да намери щастие и лична полза в някоя древна практика и учение,
но от друга страна техническата цивилизация е голяма сила, която променя всичко.
Поне аз не знам къде е най-правилното решение.