Нарекох древното общество, за което става дума, "праисторическо традиционно общество",
като имах предвид "общество от времето, когато не е имало писана история" .
Думата "племе" наистина не си струва да се употребява сериозно.

Според мен и думата "митология" е дискредитирана.
Да кажем, митове - това са разкази за стари времена, носещи някаква истина, или разкази
с дълбок смисъл.

Изкуството в стари времена е било повече ритуал, отколкото чисто изкуство.
Такъв пример е достигналата до наши дни нестинарска музика - тя се свири
не за да се правят на интересни музикантите, а за да се ходи по огъня.

Обикновен живот наричам конформисткия начин на живот - да правиш "като всички" -
когато човек е пасивно подчинен на авторитета и обществото.
Има разлика, друго е когато един герой съзнателно прави нещо или даже се жертва за
обществото си. Или когато човек се стреми да се развива, да се променя.

Освен това, "необикновено" не значи непременно нещо мистично, това е просто нещо различно
от обикновенното. Например техниката създава "необикновени" неща, които са изкуствени,
различни от природните (например компютрите).

По определение "чиста духовност", "чисто изкуство" и т.н. значи нещо само за себе си -
например изкуство за изкуството, а не за пари.
Много се е спекулирало с т.нар. "духовност". Не бих се наел да тълкувам в тази област.

Във всеки случай, всяка утвърдила се традиция има свое точно определено разбиране за
духовност (обикновено декларирано в нейните канонични книги).
Ортодоксалният християнин най-добре би обяснил какво точно е християнска духовност.
Източните учения, като даоизма, също имат точни и недвусмислени разбирания какво
е духовност и към какво се стремят те.