Цирковете и зоопарковете; Лов и риболов / Общества / Непрофесионални / Вегетарианство

Истината за цирковете и зоопарковете
Мислите си, че циркът е само весели клоуни, гъвкави акробати, изкусни фокусници, шарени костюми и ярки светлини? Храбри дресьори и послушни тигри? Коне с красиви юзди, слонове, балансиращи на огромни топки? За съжаление, не е само това. Това са също откъснати от майките си, едва ли не от първия ден малки на животни – дресировката започва от ранно детство, възрастните не се поддават на дресура. Често, за да се получи нужния “екземпляр” на представителя на дивата фауна, майката бива убивана, нито една майка на света няма да даде малкото си без бой. Документирани са случаи, когато цирковете купуват животни от “Червената книга”, хванати от бракониери.

Това е – самота в тясната клетка в продължение на целия цирков живот. В цирка, особено в пътуващия такъв, няма необходимото пространство, за да могат животните свободно да се движат. Слоновете се прикововават с вериги към стената, за да нямат възможност да ходят. Арената е единственото място, където те могат поне някак да се разтъпчат.

Това е – постоянен стрес заради пътуванията. Гастролирането – най-вече чрез него печелят цирковете. За да спестят от пътуването, животните се превозват по най-евтиния начин, необезпечавайки необходимата защита при транспортирането им.

Това е – унизителна и болезнена процедура, наричана от хората “дресура”. Вие някога замисляли ли сте се защо спряха да използват думата “укротител” по отношение на артиста в цирка? Правилно, защото тя най-точно отразява процеса на превръщането на дивото животно в “циркова звезда”. Животните в буквален и преносен смисъл ги чупят, за да достигнат нужния резултат. На цирковите ветеринари нерядко им се налага да отърват животни от резултатите от побой и други методи на дресировка. Така например, мечката, смешно въргалайки се да танцува “Калинка” я слагат върху метална повърхност, включват музиката и каляват желязото до нетърпима температура. За да не си изгори лапите, на мечката и се налага да сменя краката, стъпвайки от един на друг. Рефлексът се укрепва с малко повече от един такъв урок. Мечките не са чак толкова послушни създания, затова те най-често биват пребивани от укротителите.

Слоновете се дресират с не по-малка доза жестокост. Ако обърнете внимание, по време на представлението на тези мирни гиганти към тях нерядко допират пръчка с пухкави конци накрая. Малко знаят, че в пухчето е скрита остра кука, с която бодат слона по най-чувствителните му места, по главата и под мишниците, ако не побърза да изпълни запланирания трик. На огромни мъчения се подлагат и конете в цирковете. За да могат достатъчно дълго да застанат на задни крака, към половите през половите им органи се пуска електрошок в момента, в който дресьора рязко хвърли ръце нагоре. От страшната болка конят се извива на задните крака. Ако конят отпуска предните крака преди укротителят да си е свалил ръцете отново прилагат електрошок. И така до получаването на необходимия за номера резултат.

Това е – отправяне към “сметището на историята” на остарелите или станалите агресивни животни. Някой някога питал ли е дресьорите къде дяват питомците, когато вече не им стигат силите, за да изпълняват пред публика? Къде се намира онзи санаториум, където четериногите “артисти” се наслаждават на честно “заработената” слава и законната пенсия? Отговара ще намерите, ако посетите музея за препарирани животни. На цирковите “пенсионери”, по правило, е запазено място в колекцията на таквиа музейчета, в някое малко смрадливо зоопаркче, или при някой частен “любител”, който за да привлече посетители слага животното в клетка на бензиностанция близо до попътните ресторанти, в курортните градове и във вилите си. Да издържаш “неработещ” тигър или мечка – твърде скъпо за цирковия бюджет.Е добре де, има ли други циркове, ще питате вие. Логичен въпрос. Да, има. Циркове, където няма диви животни, и където артистите демонстрират именно своите способности, а не единствената възможност да измъчват диви животни, за да утешат публиката.

В Англия например, в повечето градове са забранени представленията на циркове, където в номерата се използват диви животни. Все още ли ви се ходи на цирк? Помислете, преди да купите билет за себе си и детето. Все още ли искате да го научите на състрадание към по-малките ни братя? Зоопарковете По названието може да ни се стори, че тези заведения са предназначени за това, да могат животните спокойно да се разхождат в тях. Но това е само табелка прикриваща истинското предназначение на зоопарковете.Хайде да не се страхуваме и честно да си признаем, че зоопарковете се създават за да може да се печелят пари от посетители. Това е, на първо място, развлечение за хората, не сте ли съгласни? За животните това е тежка повинност, траеща цял живот.

“Зоопарковете са нужни, за да се запазват изчезващите животни!”- ще възразите вие. Аха, значи рекламата е била успешна. Та така, зоопарковете помагат за съкращението на популациите на изчезващите видове в дивата природа. Специално за зоопарковете се залавят представители на Червената книга, вместо да се усилва охранта на местообитанието им. Може ли някой да приведе поне един пример, когато размножени в зоопарка животни от списъка на Червената книга са пускани обратно в природата? Не? И как тогава зоопарковете помагат на изчезващите видове? Това е все едно а хванете рядка пеперуда и да затворите в буркан, за да си държите вкъщи на перваза. Още повече, статистиката показва при заловяването на диви животни едва 20% оцеляват за да достигнат до “затворническите си килии”. Тоест, за да може зоопарка да стане обладател на два делфина, трябва да се хванат минимум десет: Някои умират веднага, от стреса по време на залавянето, другите не достигат живи, умирайки по време на транспортирането им, а друга част умира на мястото, не преживявайки смяната на средата на обитание и раздялата с родните си. По правило, на зоопарковете са нужни млади животни, които още дълго ще носят приходи. Не е нужно да си експерт, за да разбереш, какво коства на популацията на редките видове, отнемането от състава му на най-силните и способните да дадат потомство екземпляри.

Зоопарковете, не дават всичко на показ. Голяма част от дейността си те се опитват да скрият от очите на посетителите. Не мисял, че някой който е жертвал някаква сума, за да отиде на зоопарк, би го направил отново, ако знаеше, че зоопарковете търгуват със своите животни. Не просто ги обменят помежду си, не ги продават в зоомагазини (макар че има и такива прецеденти), а ги продават на научни лаборатории за провеждане на опити. Само по официални данни Московският зоопарк продава в САЩ на медицински лаборатории своите маймуни. За американските вивисектори е доста по-евтино да купуват маймуни от зоопарка, отколкото да финансират хващането на същите маймуни от тропическите джунгли. Явно, сред собствениците на зоопаркове не са останали хора, които наистина обичат животните. Не ходете на зоопарк! Не подкрепяйте и със стотинка унищожението на природата и измъчването на животни!

Лов и риболов
Какво може да бъде по-ужасно от това възрастен да убие дете? Колко отвратително, когато въоръжения до зъби съвременен човек се отправя на лов да убива животно, което може да се защитава само със зъби и нокти! Арсенлът на ловеца на 21 век не оставя на животното никакъв шанс. Разказите за това как ловът сближава човека с природата – това е същото като историята за месаря, за това как работата му го правела по-сантиментален. Още няколко века назад са ловували, за да оцеляват. Сега, с редки изключения, няма никакъв смисъл да се ходи на лов в гората или на реката за добиване на препитание. Продуктите могат да се купят в магазина и да се отгледат в градината. А ако човек има нужда от сливане с природата, защо тогава не вземе със себе си фото-оръжие?

Болезнената страст към убийствата няма нищо общо с романтиката, за която плямпат ловджиите. В едно училище по време на урок по биоетика попитали учениците кои от тях подкрепят ловуването и кои-са против. Класът се разделил горе-долу поравно в предпочитанията си. Тогава бил зададен втори въпрос: ”Защо подкрепяте или не подкрепяте ловджийството?” От сстраната на противниците се вдигнали много ръце, на деца, готови да отговорят. Останалите пък пазили тишина. Сред отговорите на онези, които били “против” били: “ Защото обичам животните”, “ Защото убиването на животните е лошо нещо”, “ Защото мога да купя кюфте и в магазина”. На подкрепящите лова се наложило да се обещае награда за мъжество, ако те се съгласят да изкажат аргументите си. Тогава едно момче вдигнало ръка и казало: “Защото лова ме възвеличава”.

Важно място в историятана това “развлечение” заемат станциите за трениране на хрътки. Места, където ловджийските кучета биват насъсквани срещу зверовете. Използваните диви животни могат да бъдат, както малко лисиче или язовче, така и възрастна мечка. Това става по следния начин: в специално създадена дървена дупка се пуска животното а кучетата се насъскват. Кучетата разкъсват животното, след това животното се отнема, зашиват се раните му, лекува се набързо и отново се пуска “на работа”. И така докато те не могат да го оправят. Големите животни, като мечката, се връзват за верига и се насъскват с кучета. А за да не нарани случайно ценните кученца и се изваждат кучешките зъби и понякога ноктите.

Ловът и роболовът – не са евтино развлечение. Амунициите и снарядите струват доста пари. Те са десетки пъти по-скъпи от трофеите на ловеца. Тогава защо е нужно това? Просто хората така се забавляват, весело си прекарват времето, връщайки се с кръв по ръцете. А жените и децата им с умиление ги срещат на прага: “ Е, върна се, да ни изхраниш…”

Ролята на лова в модерното общество
Ловът и събирачеството, според примитивистите, е единственият начин за човека да живее нормално без да вреди на природата. Убийството е нещо често срещано в природата, но не е ли лошо за човека - най-разумното сред животните, да се изхранва и да задоволява най-различни свои нужди чрез него? Не е ли вредно за човека да яде месо? И в крайна сметка защо да се връщаме назад и да преповтаряме хода на историята, като разрушим цивилизацията, и да изоставим постигнатия досега прогрес, за да започнем всичко отначало? Основното разминаване между моите убеждения и тези на анархо-примитивистите е тази, че повечето от тях не успяват да вмъкнат утопичните си представи за света в днешния контекст. Ако човекът вече е научил, че да се живее без месо е напълно възможно (да не говорим за това, че човек би водил много по-здравословен и природосъобразен начин на живот, ако се храни само с растителна храна), то защо да не използва това познание в изграждането на ново общество, нови рамки в отношенията между нас и останалите живи същества, рамки, в които да не влизат робството, експлоатацията и убийствата.

Ловът, разбира се, е бил важен етап от нашата еволюция. Точно това надхитряване на друго животно и неговото убиване е допринесло да бъдем това, което сме днес. Но докъде ни довете този ход на развитиe? Прогресът на човечество дали всъщност не е по-скоро вреден за нас? Дали вече не се намираме на последното стъпало на еволюцията? Трябва ли да се самоунищожаваме и да помитаме и всичко живо със себе си или все още можем да спасим света, като уредим по-нов начин обществото ни, загърбвайки антропоцентричните си предубеждения?

Разбира се, ясно е, че такова утопично общество би възникнало само ако планетата ни претъпи някакъв унищожителен катаклизъм, който да разруши основите на цивилизационното общество. Така изпод рухналата система би могъл да се започне нов вид съществуване за човечеството – без частна собственост, без експлоатация на земята и животните. Според примитивистите Земята може да ни изхранва сама, без ние да я култивираме, без да опитомяваме животински видове, които използваме за храна. Да, но това също е използване на планетата както и преди. Едно на ръка, че то е нерационално и дори рисковано. Примитивистите говорят за подборен лов през зимата. Това разбира се се е случвало. Човекът го е правил и преди и някак е успял да оцелее. Но защо мислите все пак е започнал да се занимава със земеделие и опитомяване на животните? Може би, защото е започнало да става твърде трудно и опасно всеки път, когато огладнее и хранителните му запаси се изчерпат да намира дивеч? Представете си живота през зимата, това е било едно доста несигурно съществуване. Но разбира се това са само предположения. И все пак да се замислим, може би наистина този начин на живот е нанасял най-малко ущърб на природата? Може би наистина животът на колективни начала, както през родово-общинния строй е най-добър за нас и за планетата? Може би, но ако този строй се пренесе в по-съвременен контекст се вижда, че той е много трудно приложим в условията на капиталистическата система. Дори човек да избяга в гората, за да живее там, скоро ще разбере, че цивилизацията го застига. Парите и властта са враг на околната среда – тъй като естествените природни ресурси са много устойчив и възобновяем източник на приходи. Помислете за конвейерните ферми за животни, за приложението на биотехнологии в земеделието. Да, днес това са най-важните фактори за изханването на консумиращото с все по-бързи темпове, човешко общество. Но не и ловът, в наше време той не е нищо повече от убийство за забавление, от едно извратено садистко влечение на най-болните човешки мозъци.

Да се избегне огромен катаклизъм вече е почти невъзможно, големите индустрии съсипват планетата ни. Виждаме последиците от глобалното затопляне и замърсяването на водните басейни. Тези последици в най-скоро време ще станат пагубни в глобален мащаб, като тук не говорим само за измиране на живите същества, но и зa нанасянето на такава травма на планетата, която може да не се излекува със стотици години. Разбира се сред наличието на такива опасни фактори, каква заплаха е ловът?

Убиването на диви животни нарушава биологическото равновесие в природата. Ловците , за разлика от хищниците(горските санитари), не убиват слабите и болните, а всички животни наред. Лова поставя на границата на изчезването много животински видове по целия свят. Да погледнем каква е ролята на лова в съвременното общество и чии интереси обслужва ловното стопанство?

Днес в нaшето общество отново започва да се заражда култът към лова. Той се възприема като аристократично занимание, такова за хора с особено положение в обществото.

Дори вождовете на пролетарската революция като Ленин и Троцки (както и Тато у нас) обичали да погърмяват по беззащитни животинки. Симеон Сакскобургготски и баща му и двамата са били ловци, любител на кървавото развлечение е също така и настоящият държавен глава – Първанов.

Любителския лов – преследване и убиване за удовлетворяване на ловджийската страст, иначе казано, заради удоволствие. На по-разбираем език - убийство за удоволствие. Синоними – Спортен или трофеен лов.

Сам по себе си ловът е едно едно от най-отвратителните явления, и изхождайки от каквато и да е нравствена позиция, в който и да е случай, за него не може да се намери оправдание. Делението на животните на полезни и вредни е абсолютно субективно. Ако погледнем на света през очите на животно или от гледна точка на ползата за природата, то несъмнено човекът е най-големият вредител. Изсичайки горите, отравяйки водите с химикали, променяйки пътищата на реките, той довежда планетата до глобална екологична криза. Като от това страдат милиарди невинни животни. Ние смятаме, че е дошло времето да преосмислим нашето място на този свят, отношението ни към съществата, с които споделяме живота си на тази планета… естествено само ако все още претендираме да градим цивилизовано общество.

От позицията на биоцентризма унищожението(физическата разправа) на разплодилите се видове, е фашистки подход за решаването на проблема. Следвайки този подход би било логично да започнем да контролираме и човешката популация със същите унищожителни средства, т.е. демографическите взривове и пренаселеността в човешкото общество да се решават чрез убийства.

Вторият въпрос се състои в това, че подобен подход е антинаучен и малограмотен. Той, не само че няма да реши, но и ще задълбочи проблема.

Нека не забравяме, че такъв вид развлечение не е разпространен толкова широко, например в английския парламент в момента се разглежда предложение ловът да бъде напълно забранен. А у нас (страната с най голямо биоразнообразие и с най-голям процент от територията си непокътната дива природа в Европа), той е колкото разпространен, толкова и нерегламентиран. Но за нас няма разлика дали ловецът е бракониер или някой(държава, частен собственик на някаква местност) е дал право на някого да убива диви животни.

У нас идват да ловуват короновани особи, аристократи и висши държавници от цял свят.

От лова в България се печелят милиони. Законът за лова и опазването на дивеча не позволява да има частни ловни стопанства, а подписка на 70 депутати осуетява опит за промяната му в тази посока през 2002 г. Въпреки това обаче мутри и групировки вече са завзели незаконно ловните стопанства, а в тяхна услуга се готви нов опит в края на годината да се промени законът и 139 ловни стопанства в България да им се дадат официално в ръцете.

Ловното стопанство е много престижен и печеливш отрасъл. То впрочем е вторият по значение приоритет, за да влезе България в Европейския съюз сред 99 отрасъла на националното ни стопанство. В ловния туризъм интересите са огромни и става въпрос за много пари. До 1990 г. само от 6% от ловните полета на страната се печелят 9 милиона и половина долара годишно. Само благородният елен в пиковите години между 1992 и 1994 г. наброява близо 30 000 екземпляра. Сега еленът е 16 000 и продължава да намалява.

В момента отново кипи припряно раздаване на ловни участъци, защото и Министерството на земеделието, и частниците се готвят отново в края на годината да прокарат такива промени в закона. В Националното управление по горите има списък, по който отстрелът на дивеча в държавните лесничейства и дивечовъдни станции се предлага да бъде откупен от 1 до 10 години напред. Тези държавни дивечовъдни станции обаче са създадени във връзка с ангажиментите на България по Бернската конвенция. По нея страната ни е задължена да гарантира съхранението на генофонда и опазването на видовото разнообразие при дивеча.

Кои са хората, които стоят зад тези интереси в ловния бизнес? Естествено, това са най-мощните финансови групировки и най-богатите хора в страната. Немско списание отпечата статия, че в България има ловна мафия и че у нас се отстрелват вносни елени. Статия в унгарски информационен сайт пък разкрива, че еленът, станал нов световен рекорд, всъщност е отглеждан във ферма, а в храната му са слагани анаболи, стероиди, хормони и химически продукти. Дни преди да бъде отстрелян, е закупен за 5000 евро от Емил Димитров, а за трофея немският ловец барон Еберхард фон Геминген-Хорнберг плаща за него на Димитров 63 000 евро.

Всичко свързано с лова, и убийството без основателна причина, според нас не е нищо повече от извращение, още една копка в гроба на нашата планета, и всичкия жив свят на нея. Ситуацията в България е показателна. Ловът е само във вреда на нас и на природата ни. Колко пъти ви се е случвало да решите да отидете на излет, но вместо да избягате от градския шум, да се натъкнете на гърмящи пушки викове и лаене на кучета. На мен лично ми се е случвало на няколко пъти и да ви кажа, когато знаеш, че някъде наблизо се извършва убийство съсвсем не ти е до почивка и уединение с природата. Животните в горите не принадлежат на никого, те трябва да бъдат свободни. Такива посегателства са недопустими и никой не трябва да бъде във властта да решава дали да умират невинни създания.

Наскоро пък в България се проведе първото национално клубно състезание "Свети Хуберт" за ловци с кучета, работещи със стойка. Организатор на състезанието бе Национален клуб "Пойнтер - България".
Състезанието се проведе в полетата на Ловен дом "ГРАДИНА" до гр. Първомай на официален дивеч фазан, предоставен от фазанарията им. Домакините също така предложили състезанието да се провежда ежегодно, като тази година то ще се случи на 3.11.

В едно първобитно общество би могло да се намери оправдание, разбира се, ако цената е оцеляването на човечеството. Но в съвременния свят, ловът е поредното доказателство за това колко сме отчуждени от естественото, от органичното, от това което ни е създало.