|
Има противоположни мнения за соята, по принцип соевата индустрия е доста силна...
"Обобщаващо може да се каже, че най-нормални соеви продукти са миналите естествена преработка (ферментация/покълване) - повечето нeeстествени за човешкия организъм вещества са разградени по естествен път, а полезните са запазени.
Такива продукти са мизо, темпе, нато, соев сос, и соеви кълнове."
Oт д-р Меркола
Подробна информация в Уикипедия:
, by Jack Norris, RD (Summary, Introduction & Background, The Isoflavones, Soy Servings, Soy Foods, Benefits of Soy, Asian Intakes, Breast Cancer, Reviews, Retrospective Studies, Observational Studies of Women Initially without Cancer, Breast Cancer Survival and Recurrence, Breast Tissue and Nipple Aspirate, Thyroid, Introduction, Reviews, Primary Studies, Secondary Studies, Infant Formula, Reviews, Research, Cognition, Long-term Studies, Clinical Trials, Conclusion, Hexane, Mineral Absorption, Calcium, Zinc, Iron, Magnesium, Fermentation, Feminizing Characteristics, Case Reports, Gynecomastia - Male Breasts, Sperm, Review, Endometrium, Ovarian Function, Glutamate, Hypospadias, References, Reviewed)
- Neal Barnard, M.D.President, Physicians Committee for Responsible Medicine
___
Плюсове:
Доц. д-р Д. Байкова, дм
"Резултатите от многобройни научни изследвания безспорно аргументираха ценните медико-биологични качества на соята – тази уникална бобова култура. Белтъчната й съставка, по съдържание на есенциални (т.е. незаменими, или още - жизнено важни за човека) аминокиселини е най-близка до тази на месото, в сравнение с останалите растителни храни.
В нашата страна, соята трудно получава популярност и причините за това са известни - допуснатите грешки през 80-те години, когато смляно соево зърно директно започна да се влага в колбаси, без да се държи сметка за високата му т.нар. трипсин-инхибираща активност и нежелани вкусови качества. Наличието на “трипсин-инхибитор” е пречка за консумирането на соята в сурово състояние. А и от опит хората знаят, че това не е желателно. Термичната обработка (печене, варене...) разрушава трипсин-инхибиторните вещества и модерните, технологично-пречистени, соеви разновидности са свободни от подобни, нежелани съставки.
Понастоящем се произвеждат три основни вида соеви белтъчни разновидности – брашна, концентрати и изолати, различаващи се по процентното съдържание на белтъците (съответно 50, 70 и 90%), както и по това на въглехидратите и мазнините. Инактивирани са трипсин-инхибиращите вещества.
Медико-биологичните достойнства на соевите белтъчни продукти се наложиха в здравословното хранене на съвременния човек, без оглед на това, дали той живее в икономически развита, или бедна държава. Благоприятният аминокиселинен състав на белтъка на соята е основно предимство на тази бобова култура. Само лекият дефицит на сяра-съдържащите аминокиселини - метионин и цистин, в известен смисъл, понижава качеството на соевия белтък. За сметка на това, високото съдържание на лизин я прави подходящ обогатител за всички храни на зърнена основа (пшеница, царевица, ориз), които са бедни на тази аминокиселина.
Присъствието в соевите асортименти на голям брой минерални вещества като калций, магнезий, цинк, желязо, фосфор, мед, селен обогатява общия минерален състав на храните, в които те се влагат. По отношение на витаминното съдържание в модерните соеви продукти, то не би могло да се приеме за удовлетворително, поради високата степен на пречистване на белтъчната съставка. Разчита се на витаминното съдържание на хранителните смеси, с които соевите белтъчни асортименти се комбинират или на съответно обогатяване с витамини.
В съвременната наука за хранене, соевите продукти се препоръчват при ред патологични нарушения: хиперлипидемия и хиперхолестеролемия (понижава се нивото на общите липиди в кръвта и нивото на холестерола); лактозна непоносимост (заради отсъствието на млечна захар – лактоза); глутенова ентеропатия (непоносимост кум глутен); затлъстяване (заради ниската енергийна стойност); диабет; алергии към белтъка на кравето мляко; констипация (запек).
През последните години се установи, че соята е богата на изофлавони и най-вече генистен. Това са антиоксиданти с подчертано противотуморно действие. Генистенът и неговите метаболити потискат активността на различни ензими (тирозинкиназа), които са пряко свързани с регулацията на размножаването на клетките (пролиферацията им). По този начин те спират растежа на раковите клетки и се явяват предпазващ фактор при ред злокачествени новообразувания, в частност - рак на дебелото черво, на млечната жлеза, на простатата, на стомаха, на белия дроб. От друга страна, наличните в соята изофлавони с мощно антиоксидантно действие, притежават съдоразширяващ ефект и храните на база соя могат успешно да се използват в профилактиката на сърдечно-съдовите инциденти (сърдечен инфаркт, мозъчен инсулт)."
::::::
"Хубаво на соята е, че има и по-високо съдържание на аминокиселината L-аргинин от колкото в други храни.
L-аргинина влияе съдоразширяващо (вазодилатор е) и подпомага ерекцията както и кръвообръщението в мускулите."
___________________________
Минуси:
"1. Високите нива на фитиновата киселина в соята намалят усволяването на калция, магнезия, медта, желязото и цинка. Фитиновата киселина не се неутрализира с накисване, покълване и дълго готвене. Диета богата на тази киселина води до проблеми на растежа (а много храни за деца и бебета са базирани на соя).
2. Инхибиторите на трипсина в соята пречат на усвояването на белтъчините и може да доведат до нарушения в секрецията от панкреаса. Тестове с животни показват забавено развитие при диета богата на тези вещества.
3. Фитоестрогените в соята нарушават функциите на енрокринната система и може да доведат до безплодие и рак на гърдата.
4. Фитоестрогените потискат функциите на щитовидната жлеза и може да доведат до рак на щитовидната жлеза. При бебетата, храненето със соеви формули може да доведе до авотимунно нарушение на функциите на щитовидната жлеза.
5. Аналогът на витамин В12 в соята не се абсорбира добре и води до намаляне на количествата от В12 в тялото.
6. За да се направи текстурирана соя, сирене и мляко, белтъците в нея се разрушават.
7. Преработката на соя води до образуването на тежки токсични и канцерогенни елементи.
8. Мононатриевият глутамат е страничен продукт от обработката на соя и както знаем тежък невротоксин.
9. Соята и соевите храни съдържат високи нива алуминий, който е токсичен за нервната система и бъбреците."
В превод от:
:::::
из "Световната конспирация срещу здравето", Атанас Гълъбов
"Последното десетилетие бе отбелязано с изключително силна кампания, за да се насочи вниманието на хората към соята и нейните "добри" страни. Може да се каже, че това донякъде имаше успех и заблуди дори лекарите и специалистите по хранене. Индустрията се опита да превърне соята в месото и млякото на новото поколение вегетарианци. Но какво всъщност представлява това растение от семейство бобови и за кого е полезно?
През 1913 г. посевите от соя, която е била считана не за храна, а за индустриален продукт, са заемали само нищожна част от обработваемата площ на САЩ. Сега с нея са засети 72 млн. акра. Една голяма част от продукцията отива за храна на пилета, пуйки, свине, крави и сьомга, а друга - за производство на маргарин, мазнини за тестени сладкиши и подправки за салати, както и, не се учудвайте - в промишлеността за пластмаси, изкуствени влакна, бои, лакове и др.
Напредъкът в технологиите позволи да се произвежда изолиран соев протеин от това, което преди е било смятано за отпадъчен продукт - обезмаслените, с високо белтъчно съдържание остатъци от шушулките, които изглеждат и ми¬ришат ужасно. Благодарение обаче на множество оцветители, консерванти, обезмирисители, подсладители, емулгатори и синтетични хранителни добавки този отвратителен продукт може да се превърне в приятно ухаеща, вкусна "храна". В началото соята е препоръчвана като успешен заместител на месото, което обаче не води до очакваните резултати за масова консумация. Затова производителите сменят тактиката. Както цинично заявява един техен представител, "Най-бързият начин даден продукт да бъде приет в едно по-малко задоволено общество е да се убедят хората, които живеят в охолство, да го консумират заради собствените му качества." И затова соята започна да се предлага не като храна за бедни, а като магическа субстанция, която може да предпазва от сърдечни заболявания и рак, да премахва горещите вълни през менопаузата и едва ли не да ни поддържа вечно млади.
Всяка година средствата, които отиват за реклама на соевите продукти, за да се затвърди тяхната позиция на пазара, е около 80 млн. USD, като допълнително различните концерни и фирми отпускат пари за лобиране и за "научноизследователска" работа, която съответно има за цел да "докаже" на хората "ползата" от соята. Продажбите на соеви продукти са се увеличили с около 350% за последното десетилетие и са стигнали за 1995 г. цифрата 1,4 млрд. USD според мартенския брой на "Супермаркет нюз" от 1996 г. Сега соев протеин може вече да се открие в много видове хляб и тестени изделия.
Трябва да се отбележи, че доскоро това растение се е смятало за не особено подходящо за ядене дори в родината му - Азия. Китайците не го консумират така, както другите бобови култури, защото според знанията им от векове то съдържа голямо количество антихранителни вещества.
Според многогодишните съвременни проучвания на първо място сред тези вещества са мощните ензимни инхибитори, които блокират действието на трипсина и други ензими, необходими за смилането на белтъците. Те не се разграждат напълно при топлинната обработва. Могат да провокират дори сериозни стомашно-чревни оплаквания и хроничен аминокиселинен недостиг. При опити с животни, поставени на диета, богата на такива ензимни инхибитори, настъпват увеличение и патологични състояния на панкреаса, включително и рак.
В растението има и несмилаеми въглехидрати, които предизвикват образуването на газове.
Соята съдържа хемаглутинин, който по принцип допринася за слепване на тромбоцитите с последващо образуване на тромби в кръвоносните съдове.
Хемаглутининът и ензимните инхибитори на трипсина са фактори, които потискат растежа. Малки плъхове, хранени със соя, спират да се развиват нормално. Тези вещества се деактивират в известна степен при процеса на ферментация, но въпреки всичко не се разграждат напълно. Вредното им действие се намалява, когато се консумират заедно с повече риба, както правят в Азия.
Соята съдържа и вещества, които потискат функцията на щитовидната жлеза. През 1991 г. японски учени съобщават, че консумацията на 30 г соя на ден в продължение на един месец води до значително намаляване на функцията на щитовидната жлеза у здрави индивиди. При някои от участниците в изследването се развила дифузна гуша и хипотиреоидизъм и много се оплаквали от запек, умора и летаргия, независимо че количеството йод, който приемали, било напълно адекватно.
Соята е едно от растенията съдържащо най-висок процент фитинова киселина, която се намира по принцип в триците на зърнените култури или обвивките (шушулките) на всички семена и на бобовите. Фитиновата киселина блокира в храносмилателния тракт усвояването от храните на много важните за организма калций, магнезий, желязо, мед и особено цинк. По този въпрос има изследвания и много учени са на мнение, че именно високата консумация на бобови и зърнени храни допринасят за широко разпространения минерален дефицит у живеещите в страните от третия свят независимо от приема на други храни, богати на тези микроелементи. Проблемът е и в това, че съединенията на фитиновата киселина в соята са изключително устойчиви на топлинна обработка. Вегетарианците, заместващи със соя месото и млечните продукти и особено ако я консумират често и в по-големи количества, са изложени на сериозен риск от минерален дефицит. Изследванията с животни, хранени със соев белтък, показват повишена нужда от витамините Е, К, В и В12 и съответно развиващ се дефицит на калций, магнезий, манган, цинк и желязо. Цинкът е необходим за правилното функциониране на нервната система. Той играе много важна роля в синтезата на белтъчини и образуването на колаген, в механизмите, участващи в контролирането на Кръвната захар, както и в състава на различни ензими, осигуряващи здрава имунна система. Цинкът е абсолютно необходим за поддържането на оплодителната способност! А за мъжете няма да е зле да знаят, че някои монаси в Азия употребяват соята за ядене, защото са установили, че понижава либидото (т.е. сексуалното желание)!
Ето какъв експеримент е извършен с 2 групи китайски студенти - вегетарианци и месоядни. На едната група вегетарианци включили в менюто продукти от соя. Същевременно желязото, което се внасяло с храната, било еднакво при мъжете, но по-високо при жените вегетарианци. Въпреки това при вземането на проби се оказало, че концентрацията на феритина в плазмата е около 50% по-ниска при вегетарианците, отколкото при месоядните. При мъжете вегетарианци не се забелязвали симптоми на изчерпване на желязото, но при жените вегетарианки открили анемия и железен дефицит в 30 до 50% от участничките в експеримента. Очевидно е, че вегетарианска диета, богата на соя, предизвиква железен недоимък, особено при жените,
Друг проблем е, че при обработката на соята, за да се извлече чист белтъка от нея и да се неутрализират, доколкото е възможно, антихранителните субстанции, при висока температура и повишено налягане се използват токсични вещества - киселини, основи, алуминий и др., и в процеса на преработка се образуват нитрити, които са известни като силни карциногени. Освен това се добавят и различни изкуствени ароматизатори и вкусови подобрители като MSG, за който вече стана дума.
Въпреки всички тези данни и протестните писма, едно от които от д-р Дан Шийхьн и д-р Даниел Дуърг, изследователи към правителството в Националния център за токсикологични проучвания, FDA одобрява производството на соев белтък и като следствие от това масовата му консумация. Натрупаните негативни факти не пречат на соевата индустрия да продължава спонсорирането на многобройни "изследвания", за да доказва, че соевият белтък може да се използва като заместител на други традиционно присъстващи в храната протеини. В много училища например в САЩ соята е в значителни количества в менюто за обяд, а 6 страните от третия свят продуктите от нея са горещо препоръчвани и са включени в много благотворителни хранителни програми.
Изофлавоните (това са фитоестрогени - вещества със структура, подобна на женския хормон естроген), които се намират в соята в големи количества, особено генистен и даидзен, са токсични. При изследвания ин витро е установено, че те потискат синтеза на естрадиол и други стероидни хормони. Разбира се, при жени в менопауза или при такива, които имат проблем с естрогенния баланс, малко тофу или мисо от време на време, както и в някои случаи хормонални таблетки, приготвени от соя, имат определено благоприятен ефект, включително и върху остеопорозата. Но децата или мъжете въобще ня¬мат нужда от тези вещества! Трябва да се има пред вид, че са¬мо 25 г соев протеин съдържат 50 до 70 мг изофлавони. А за една жена в климактериума 45 мг на ден вече са напълно достатъчни, за да предизвикат намаление на функцията на щитовидната жлеза. През 1998 г. са проведени изследвания, които показват, че в кръвта на бебета, които приемат формула със соево мляко, концентрацията на изофлавони е от 13 000 до 22 000 пъти по-висока, отколкото количеството на плазмения естрадиол при бебета кърмени, с краве мляко! Според някои учени това е равнозначно на приемането на пет хормонални контрацептивни таблетки на ден! В млякото на кърмачките не се откриват почти никакви количества фитоестрогени. Според някои данни около 25% от децата в САЩ приемат соево мляко като заместител на майчината кърма. Това кощунствено вмешателство в хормоналния баланс на човека още от най-ранна детска възраст не може да не окаже своите драматични последици в бъдещото му развитие. Сексуалната ориентация също би могла да бъде повлияна от подобно "хранене".
Според американското медицинско списание "Педиатрикс" в последните години при момичетата се забелязва тревожно нарастване на преждевременното полово развитие. Проучването показва, че при 1% от всички момичета преди 3-годишна възраст се проявяват симптоми на започващ пубертет като развитие на гърдите или окосмяване около половите органи. При момичетата до 8-годишна възраст този процент е 14,7 при белите, и почти 50 при афроамериканките. Представете си какви са психологическите последствия за тези деца, които трябва да се справят с емоции, усещания и нагони, за които не са подготвени. В същото време трябва да се има предвид, че преждевременното полово развитие при момичетата е предвестник на проблеми с менструалния цикъл, с плодовитостта, както и на по-голяма честота на рака на млечната жлеза.
Установено е, че в соевото мляко има 10 пъти по-висока концентрация на алуминий, отколкото в кравето, а в същото време липсва холестерол, лактоза и галактоза, които са важни хранителни елементи за развиващата се нервна система на детето. В него може да има остатъци и от различни синтетични и токсични вещества - сода каустик, нитрозамини, които са мощни карциногени и др.
Изофлавони не се съдържат само в соевия сос и соевото масло. В текстурираните соеви продукти обаче съдържанието на фитоестрогени е много високо.
Ето експериментът, осъществен неволно от семейство Валери и Ричард Джеймз от Нова Зеландия, които развъждат птици. През 1991 г. те закупуват за своите папагали нова храна на основата на соев протеин. Птиците получили пъстро оперение само след 11 месеца, т.е. преждевременно, а не както това става нормално между 18-ия и 24-ия месец. В следващите няколко години семейство Джеймз забелязали намалена оплодителна способност, много малформации при новородените птичета, преждевременно развитие и значителен брой мъртвородени или умиращи наскоро след раждането, особено сред женските. Като цяло популацията от папагали започнала да деградира и да. намалява. Наблюдавали се деформации на клюна и на костите, гуша, имунен дефицит и патологично агресивно поведение. При аутопсиите се установили и значителни промени във вътрешните органи. Определени симптоми и находки напомнили на семейство Джеймз за някои здравословни проблеми, които се проявили при двете им деца, когато били хранени с формула със соево мляко. Шокирани и потресени от разкритието си, те наели токсиколога д-р Марк Фицпатрик да проучи подробно проблема. Това, което той намерил в научната литература, но на което не се давало гласност, било, че консумацията на соя се свързва с множество заболявания, включително безплодие, увеличен риск от рак и левкемия при децата. В изследвания още от 50-те години той открил, че генистенът от соята предизвиква нарушение на ендокринния баланс! Анализирайки храната на животните, д-р Фицпатрик установил, че тя съдържа значителни количества фитоестрогени и по-специално генистен. След като семейство Джеймз преустановили храненето на птиците с този соев продукт и започнали да им дават отново предишната храна, ятото постепенно се възстановило и всички гореописани здравословни проблеми изчезнали.
Родители, които се свързали със семейство Джеймз след техни публикации, си спомнили за различни проблеми при децата и от двата пола, хранени с формула на основата на соево мляко: промени в поведението, астма, синдром на раздразненото дебело черво, щитовидна дисфунКция и т.н. Репродуктивни проблеми, безплодие, заболявания на щитовидната жлеза и на черния дроб са установени при различни видове животни, хранени със соя - мишки, плъхове, свине, овце, есетра и др.
При последната международна конференция върху соята, проведена през ноември 1999 г. във Вашингтон, д-р Джон Уайт докладва резултатите от изследване, извършено върху американци от японски произход, живеещи на Хавайските острови, което показва връзка между консумацията на тофу и ускорения процес на остаряване на мозъка. При тези участници в изследването, които в средна възраст са включвали често тофу в менюто си, има намалени познавателни способности и повече случаи на деменция и болест на Алцхаймер.
Ето ви например един от начините, чрез които соевата индустрия заблуждава хората (взето е от брошура на компания за витамини): "Освен че предпазва сърцето, соята показва мощни антиракови свойства... Японците, които ядат соя 30 пъти повече от американците, имат по-малка честота на рак на гърдата, матката и простатата..." Да, но в същото време в тази брошура не пише, че сред азиатските народи, включително и японците, има по-голяма честота на рак на хранопровода, стомаха, панкреаса и черния дроб и значително висока на рак на щитовидната жлеза! Освен това според изследвания от 1988 г. се оказва, че японците все пак не консумират толкова много соя - средно на ден на човек се падат по около 7 г (около 1 чаена лъжичка). За Китай този показател е около 3 чаени лъжички. Както вече споменах, азиатските народи използват соята предимно като подправка, а не като заместител на основни хранителни продукти.
Твърденията за високите изисквания от белтъчини са пресилени. Необходимият дневен порцион от протеини у здрав човек е около 1 г/кг тегло, а за двете важни незаменими аминокиселини - триптофан и лизин - съответно по 1 и 3 г на ден за целия организъм. Това количество спокойно би могло да се осигури от млечни храни, сурови ядки и семена, други бобови растения и плодове и зеленчуци. Западният начин на хранене включва в изобилно количество концентриран протеин в месото, яйцата, млякото, млечните продукти и бобовите - много повече, отколкото има нужда човек. Белтъчните изисквания се повишават само при тежка физическа работа, в периода на израстването или след дълго и изтощително боледуване. Белтъчен глад може да се получи при продължително или системно гладуване или при прием на трудносмилаеми храни. Важно е обаче преди всичко какви аминокиселини се внасят с храната, а не количеството на протеините!"
::::
:
"„Универсалната храна”, „Пълноценен заместител на месото” и какви ли още не рекламни етикети е получила една бобова култура. Точно така, става въпрос за соята. И наистина, ако се вгледаме само в хранителния й състав не може да кажем на черното бяло.
Соята е една от малкото растителни храни, която не само е богата на белтъчини, но те са пълноценни т.е. съдържат всички незаменими аминокиселини. Освен това съществуват изследвания, според които редовният прием на соеви продукти намалява „лошия“ холестерол, риска от сърдечно-съдови заболявания, рак и остеопороза.
За съжаление поговорката „много хубаво, не е на хубаво” не е възникнала случайно. Защото отвъд маската на супер храна, соята крие своята тъмна страна.
ПРИКАЗКА ЗА „ПЕРФЕКТНАТА ХРАНА”
Как би изглеждала „перфектната храна”? Какви качества трябва да притежава? На първо място може би да има балансиран хранителен състав т.е. да осигурява голяма част от незаменимите за организма ни съставки. Но много храни са такива, явно това не е достатъчно. Обаче ако същата тази храна може да ви помогне в превенцията на най-масовите заболявания? Това със сигурност ще събуди интереса ви, особено ако е подкрепено и с научни изследвания. Чудесно, но такава храна сигурно ще е доста скъпа. Затова трябва също да се отглежда лесно и да дава голям добив при малки производствени разходи. И докато вие се чудите възможно ли е да съществува такава храна, преди век далновидни инвеститори са я припознали в соята.
Сведения за соята датират от хилядолетия. Няколко стотин години преди новата ера в Китай, по време на динасията Джоу (Чжоу – 1122-221 г. пр. н.е.), соята е била едно от петте свещени зърна, заедно с ориза, пшеницата, ечемика и просото. Но данни от още по-ранни времена показват, че първоначално не е използвана за храна. Чак когато по време на династията Джоу се откриват начините за ферментация, от соята се правят продукти като темпе, мисо и соев сос. По-късно от пюре от варена соя и английска сол или гипс се приготвя соевото сирене – тофу. Днес тофуто се прави от пресечено соево мляко.
В началото на 20-ти век, в наръчника на Американското министерство на земеделието (USDA) соята не е фигурирала като храна, а като индустриален продукт и посевите с нея били незначителни. Следват милиони долари похарчени за маркетинг, реклама и изследвания, за да се намерят и изтъкнат качествата на соята пред останалите храни. Това дори може и да не се нарече рекламна кампания, а направо война в хранителната индустрия. Защото соята трябва да се „сражава” за място под слънцето с много сериозни претенденти – месо, мляко, риба, яйца и други. Затова се залага на две основни неща – по-ниската цена и здравословните ползи. Трудно ще бъде накаран мъж в зряла възраст например да предпочете соевото пред кравето мляко. Но ако му се каже, че соята може да го предпази от рак на простата, най-малкото ще се замисли към кое да посегне в магазина.
Соята печели много сериозна битка през 70-те години, когато се прави погрешна причинно-следствена връзка между приемът на холестерол от храната и повишените нива на липопротеините с ниска плътност, които се отлагат по стените на артериите и причиняват сърдечно-съдови заболявания. Месото и яйцата се превръщат в „лошите момчета” на диетологията заради съдържанието си на холестерол, а соята и други продукти използват случая да се рекламират с етикета „без холестерол”.
Днес, вследствие на тези събития, както и на правителствена подкрепа за увеличаване на консумацията на соя („соевите” фермери имат голямо лоби в USDA), това е една от най-отглежданите агрокултури в световен мащаб. Използва се както за храна на животните, така и за масова консумация. От нея се произвеждат много хранителни продукти – тофу, темпе, соево мляко, месо от соя, соево брашно, соев сос, соево олио, сосове и други по непопулярни за страната ни. Влага се и като пълнеж в много колбаси, десерти, зърнени храни, енергийни барове, вегетариански храни и други т.е. може би консумирате много повече соя, отколкото предполагате. А соевият протеин се сравнява по качество с този от месото, млякото и яйцата, като му се дава много висока оценка.
Сигурно вече се питате какво не е наред със соята. Може би това, че повечето от отглежданата соя е генно модифицирана (ГМО). Да, и това може да се добави към списъка, който следва…
ТЪМНАТА СТРАНА НА СОЯТА
Соевите зърна съдържат големи количества натурални токсини. На първо място сред тях са ензимни инхибитори, които блокират действието на протеазите – ензимите, необходими за разграждането на белтъчините. Това може да доведе до сериозно разстройство на храносмилането и намалено усвояване на аминокиселините. Тестове с животни, на които са давани такива ензимни инхибитори показват дори развитието на рак (Rackis, Joseph J. et al., „The USDA trypsin inhibitor study. I. Background, objectives and procedural details“, Qualification of Plant Foods in Human Nutrition, vol. 35, 1985). Топлинната обработка на соята разрушава част от тези инхибитори, но не напълно.
Соята съдържа още хемаглутинин, субстанция стимулираща слепването на тромбоцитите и образуването на тромби. Освен това хемагулинина заедно с ензимните инхибитори водят до подтискане на растежа. Процесът на ферментация не ги елиминира напълно. Изследване с плъхове, хранени със соя, показва че те не се развиват нормално като големина и тегло.
Някои изофлавони, съдържащи се в соята подтискат функцията на щитовидната жлеза (Fitzpatrick, „Soy Formulas and the Effects of Isoflavones on the Thyroid,“ NZ Med J 113, no. 1103 (2000): 24-26; D. R. Doerge, „Inhibition of Thyroid Peroxidase by Dietary Flavonoids,“ Chem Res Toxicol 9 (1996): 16-23; 59. R. L. Divi et al., Anti-Thyroid Isoflavones from Soybean,“ Biochem Pharmacol 54 (1997): 1087-1096). Изследване върху здрави възрастни индивиди, консумирали 30 грама соя дневно за един месец, показва значително намаляване на функцията на щитовидната им жлеза. Деца с вроден хипотиреоидизъм, които са на изкуствено хранене със соеви продукти, имат нужда от 18 до 25% по-голям прием на синтетичен тироксин (M. A. Jabbar et al., „Abnormal Thyroid Function Test in Infants with Congenital Hypothyroidism: The Influence of Soy-Based Formula,“ J Am Coll Nutr 16 (1997): 280-282).
Соята е с богато съдържание на фитинова киселина, която намалява усвояването на много важни за организма минерали – цинк, калции, магнезий, желязо, мед (Rackis, Joseph, J., „Biological and Physiological Factors in Soybeans“, Journal of the American Oil Chemists’ Society 51:161A-170A, January 1974). Тъй като фитиновата киселина освен в соята, се съдържа и в по-малки количества в други бобови храни, учените са на мнение, че те са причината за минерален дефицит при хората от по-бедните страни, които се хранят повече с тези култури. На риск от минерален дефицит са изложени и вегетарианци, които заместват месото и рибата със соеви продукти. Фитиновата киселина е устойчива на висока температура и само дълъг период на ферментация може да я дезактивира.
Години наред соевият протеин изолат (SPI) се препоръчва както на хора които искат да подобрят здравословното си състояние, така и на спортисти, желаещи да покачат мускулна маса. Но и той има своята тъмна страна. Технологията на получаване на соевия изолат включва престой в алуминиеви резервоари и сушене при висока температура. Първото добавя високи нива на алуминий в крайния продукт, а второто денатурира соевия белтък до такава степен, че той губи голяма част от своите качества. А високата температура при сушенето не само, че не унищожава напълно ензимните инхибитори, но и води до образуването на канцерогенни нитрити и токсини. За капак, тъй като чистият соев изолат има ужасен вкус, се добавят много изкуствени аромати и мононатриев глутамат.
Соята съдържа много изофлавони, по-специално генистейн, глицитеийн и диадзейн. С генистейна се свързат много здравословни проблеми като безплодие, рак и ендокринни нарушения (Matrone, G. et al., „Effect of Genistеin on Growth and Development of the Male Mouse“, Journal of Nutrition (1956) 235-240). Изофлавоните са определяни и като растителни естрогени (фитоестрогени), защото имат сходна структура с женските полови хормони, въпреки че имат около 1200 пъти по-слаб ефект от тях. Това може да ви прозвучи сякаш няма повод за притеснение, но количествата изофлавони, които могат да се набавят с редовна консумация на соя могат да компенсират слабия им естрогенен ефект.
Особено опасно е да се дава на бебета соево мляко, вместо кърма или краве мляко, защото така ще приемат твърде много изофлавони. Отнесено към телесното им тегло те ще получат естрогеновия еквивалент на 5 противозачатъчни таблетки дневно (Irvine, C. et al., „The Potential Adverse Effects of Soybean Phytoestrogens in Infant Feeding“, New Zealand Medical Journal May 24, 1995, p. 318). Тъй като това се случва в момента, когато се програмира репродуктивната им система, има голям риск от нарушена репродуктивна способност в бъдеще.
Изофлавоните имат най-голям ефект върху половите хормони при бебетата, през пубертета, при бременни и жени след менопауза. Изледванията и мненията за ефекта на фитоестрогените върху половите хормони при хора в зряла възраст обаче са крайно противоречиви. Според някои от тях, редовната консумация на соеви продукти може да намали нивото на общия и свободен тестостерон при мъжете, но според други до подобен ефект може да се стигне само ако се консумират много големи количества соя. Монасите, живеещи в манастири и водещи вегетариански начин на живот например намират соевите храни за доста полезни в това отношение, защото считат, че чрез тях подтискат либидото си.
При жените изофлавониет могат да повишат или подтиснат производството на естрогени в зависимост от конкретния случай. От всичко това може да се направи заключението, че по отношение на въздействието на изофлавоните върху половите хормони при здрави хора в зряла възраст всичко зависи от индивидуалната чувствителност на всеки организъм, количествата и честотата на приемани соеви продукти, респективно изофлавони.
КАК ВРЕДНОТО СТАВА ПОЛЕЗНО?
След всичко казано дотук сигурно се чудите вече в какво да вярвате. Има научни изследвания, доказващи положителния здравословен ефект от редовния прием на соеви продукти, а аз ви представих немалко такива, които доказват негативното й влияние върху целия ни организъм. Къде е истината?
Изследвания, доказващи тъмната страна на соята датират отпреди 100 години. В научната литература до 1974 се говори много за ензимни инхибитори, фитинова киселина и генистейн. Но по време на „интересния” процес на одобряване на соята като храна, безопасна за масова консумация FDA отхвърля негативните им ефекти с твърдението, че е необходима „адекватна обработка“, за да бъдат премахнати. Генистейна може да бъде отстранен с измиване с алкохол, но е скъпа процедура и не се прави. Ензимните инхибитори могат да бъдат отстранени само с дълги периоди на топлина и налягане, но не са наложени изисквания на производителите да го правят.
В оригиналния доклад на компанията, която изследва соевия протеин за безопасност (Protein Technology International) се съобщава за изофлавоните, които са потенциално опасни за здравето. Впоследствие FDA безпрецедентно пренаписва доклада и премахва всякакъв текст и референции, отнасящи се за фитоестрогените, което е в пряко противоречие с всякакви разпоредби.
Първоначалните твърдения на производителите пред обществеността са, че изофлавоните в соята биват обезвреждани напълно в процеса на обработка. Днес, когато истината, че това не е така излиза наяве, тактиката е сменена. Изведнъж изофлавоните стават полезни – ензимните инхибитори намалявали риска от рак и холестерола, а фитиновата киселина премахвала токсичния кадмий и излишното желязо от тялото.
Ето още един пример за това как вредното става полезно (взето е от реклама на компания за хранителни добавки): „Соята предпазва сърцето и показва антиракови свойства… Японците, които ядат най-големи количества соя, имат по-малка честота на рак на гърдата, матката и простатата…“ Но в същото време не се споменава факта, че сред азиатските народи, включително и японците, има по-голяма честота на рак на хранопровода, стомаха, панкреаса и черния дроб и значително висока на рак на щитовидната жлеза! Дали тук не е замесена соята? Освен това според изследвания японците не консумират много соя – средно на ден на човек се падат по около 7 грама. За Китай този показател е около 20-25 грама – количество, съдържащо достатъчно изофлавони, за да създаде проблеми на по-чувствителните индивиди при ежедневна консумация.
Днес соевата индустрия е бизнес за милиарди, благодарение на това че недна лъжа е повторена толкова пъти, за да се превърне в истина. А именно, че соята може да облекчи симптомите на менопаузата, да намали риска от някои видове рак и да понижи „лошия холестерол”. Всъщност, това може и да не е лъжа, а просто непълната истина. Не е невъзможно соята да има положителни свойства върху едни органи и системи и да вреди на други, като това зависи и от индивидуалната чувствителност на всеки индивид. Но не може да се нарече полезна храна, която вреди на здравето по какъвто и да е начин, дори и да има частични здравословни ползи."
___________________________
Редактирано от Moд (вere) на 28.02.13 16:10.
|
Избрани теми: соята-минуси и плюсове [re: Moд (вere)]
(непознат
)
