КРЪВТА ВИ ЩЕ СЕ ОКИСЛИ, АКО ПРОДЪЛЖАВАТЕ ДА ЯДЕТЕ ОКИСЛЕНИ ХРАНИ

Пресните храни се смятат за добри за тялото, защото освен че съдържат много ензими, не са окислени.
Окисляването става, когато материята се свързва с кислорода и "ръждясва". Ще се учудите как така храни, които не са метал, могат да ръждясват, но ние всеки ден сме свидетели как храната "ръждясва".
Например когато пържим нещо, олиото обикновено губи цвета си и потъмнява до черно. Ябълките и картофите също така променят цвета си и покафеняват, малко след като са обелени. Всичко това се дължи на окисляването, на влиянието на кислорода във въздуха. Когато тези оксидирани храни навлизат в тялото, се образуват свободните радикали.
Благодарение на последните дискусии по този въпрос по телевизионни предавания и в списанията, вероятно вече знаете, че свободните радикали разрушават ДНК в клетките, като причиняват рак и много други здравни проблеми. Безброй много програми са съсредоточени върху това, как да се борим със свободните радикали. Твърди се, че червените вина са добри за организма, защото съдържат антиоксидантния агент полифенол. Изофлавинът, намиращ се в някои видове соеви продукти, също привлича вниманието, защото също съдържа антиоксиданти. Причината, поради която свободните радикали будят толкова страх, се дължи на тяхната силна окислителна способност (способността да предизвикват "ръждясване"), многократно по-голяма от тази на обикновения кислород.
Окислените храни не са единствените, които произвеждат свободни радикали. Алкохолът, тютюнът и различни други фактори също ги произвеждат. Да започнем оттам, че дори и при естествения процес на дишането се произвеждат свободни радикали. Когато хората вдишват кислород, изгарят глюкоза и мазнини в клетките, които произвеждат енергия; два процента от кислорода, постъпил в тялото ни, съдържа свободни радикали.
Свободните радикали често пъти се характеризират като "лоши момчета", но всъщност те имат една съществена функция - могат да убиват вирусите, бактериите, плесените и да подтискат инфекциите. Когато обаче броят на свободните радикали надхвърли определено равнище, клетъчните мембрани и ДНК на нормалните клетки започват да се разрушават.
Когато свободните радикали в тялото ни се увеличат твърде много, ние разполагаме със средства да ги неутрализираме - антиоксидантните ензими. Типът ензими, изпълняващи тази функция, се нарича СОД (супероксидна дисмутаза).
Когато прехвърлите четиридесетте години обаче, количеството СОД в тялото ви внезапно намалява. Има теории, че много болести, свързани с начина на живот, се проявяват в периода на навършване на 40 години именно поради намаляването на този ензим.
Когато ензимите СОД започнат да намаляват с възрастта, първоизточните ензими поемат битката със свободните радикали. Ако са в достатъчно голямо количество, те се насочват към свободните радикали поради нарасналата необходимост от това. Но ако първоизточните ензими са недостатъчно, те не са в състояние да предотвратят увредите, които свободните радикали причиняват.
Ако продължавате да се храните с оксидирани храни, ще създадете много свободни радикали в тялото си. Нещо повече, окислените храни съдържат много малко или почти никакви ензими, така че тялото се затруднява да произвежда първоизточни ензими, което води до порочен кръг от не-неутрализирани свободни радикали, които причиняват заболяване.
Обратно, ако ядете прясна, богата на ензими храна, освен че ограничавате количеството произведени свободни радикали, вие също така ограничавате изразходването на първоизточните ензими в тялото си. Това води до положителен цикъл, който постоянно увеличава жизнената ви енергия.

ЗА ТЯЛОТО НЯМА ПО-ЛОША МАЗНИНА ОТ МАРГАРИНА

Най-лесно окисляващата се храна са различните видове олио. В естествена среда видовете олио се намират в зърната/семената на различни растения. Тъй като и оризът е "зърно", то в кафявия ориз има големи количества растително олио. Това, което обикновено наричаме "олио", е извлечено от зърната на различните растения. Има много различни видове олио за готвене, като например маслинено, сусамено, царевично, рапично, от гроздови семки, от семената на памука, но какъвто и да е произходът му, олиото винаги се извлича по изкуствен път.
В миналото олиото е било извличано по примитивен начин чрез пресоване с различни видове машини, но сега едва шепа производители използват този така наречен компресионен процес. Защо? Защото не само че този процес е бавен и трудоемък, но също така при него се губи много от ценната течна мазнина. Освен това, когато не се използва топлина при процеса на извличане, качеството на олиото се променя по-бързо, отколкото при производството с други методи.
В наши дни повечето видове олио, продавани обикновено на пазара, се добиват по метода на химическото извличане с химическия разтворител хексан, който се прибавя към суровия материал, а впоследствие получената каша се нагрява. След това олиото се извлича чрез изпаряване само на химикала-разтворител, като за целта се използват високо налягане и висока температура. При този метод има по-малка загуба на растително масло и тъй като то вече е загрявано силно, качеството му се влошава по-трудно. Но олиото, получено по този начин, се превръща в една трансмастна киселина или трансмазнина - много разрушителен елемент за тялото.
Трансмастните киселини не съществуват в природата и има данни, че силно повишават нивото на лошия холестерол в тялото, като намаляват същевременно добрия холестерол. Покрай другите здравни проблеми, те също причиняват рак, високо кръвно налягане и сърдечни заболявания. В западните страни съществува стандарт за максималния брой трансмастни киселини, които може да се съдържат в храните, и всичко над тази граница е забранено за продажба на пазара. В края на 2006 г. Здравното управление на Ню Йорк гласува да се забранят трансмазнините във всички градски ресторанти, считано от юли 2008 г.
Храната, съдържаща най-много трансмастни киселини, е маргаринът. Много хора смятат, че мазнините с растителен произход, какъвто е маргаринът, не съдържат холестерол и са по-добри за тялото, отколкото животинските мазнини и маслото. Това е огромно заблуждение. Истината е, че не съществува друг вид мазнина, която да е по-лоша за тялото ви от маргарина. Когато съветвам пациентите си за тяхната диета, отивам дотам, че им казвам: "Ако в къщата си имате маргарин, незабавно го изхвърлете" .
Растителните мазнини са течни при стайна температура, защото съдържат много ненаситени мастни киселини. От друга страна, животинските мазнини са твърди при стайна температура, защото съдържат много наситени мастни киселини. Маргаринът, въпреки че се произвежда от растителни масла, е твърд при стайна температура - също както и животинските мазнини.
Този продукт е в такъв вид, защото е хидрогениран и по изкуствен път е превърнат от ненаситена в наситена мастна киселина. При производството на маргарин се започва с растителни масла, приготвени по пътя на химическа екстракция и поради това съдържащи трансмасти. После се добавя водород, който нарочно превръща ненаситените мастни киселини в наситени. По този начин в маргарина имате най-лошото от двата свята - трансмасти, химически извлечени от растителните масла, и наситени масти, които обикновено се намират в животинските мазнини. Няма по-лоша за тялото ви мазнина от маргарина.
Твърдата мазнина, използвана за тестени сладкиши и пържене, съдържа същото количество трансмастни киселини както маргаринът. Знам, че тази мазнина в наши дни рядко се използва в домашното готвене, но много от нея се използва за приготвянето на готови сладки и закуски, както и за пържени картофки. Трансмастните киселини са причината, поради която такива сладки и бързи закуски също са много вредни за тялото ви.

АКО СЛУЧАЙНО ТРЯБВА ДА ЯДЕТЕ ПЪРЖЕНИ ХРАНИ ...

Доколко пържените храни са вредни за вас, зависи от това, откъде са вашите предци и колко дълго вашите роднини са използвали олиото, за да приготвят храната си. Хората, които живеят в средиземноморски страни, като Гърция и Италия, отглеждат маслини и употребяват зехтин от столетия, може би повече от 6000 години. От друга страна, японците ядат пържени храни едва отпреди 150-200 години.
Тази разлика в културата на храненето може да е залегнала в нашите гени и да определя, доколко и дали храносмилателната ни система е способна да усвоява олиото. Олиото се разгражда в панкреаса, но от моите клинични данни става ясно, че панкреасът при японците е по-слаб от панкреаса на жителите на страни с дълга история за консумиране на пържени храни.
Съществуват много причини японците да се оплакват от болка в епигастралната област (горната част на стомаха), но когато се извършва ендоскопско изследване, не се откриват гастрит, стомашни язви или язви на дванадесетопръстника. Когато на тези хора се направят и кръвни изследвания, повечето резултати показват ненормално повишено ниво на амилаза в панкреаса им. Когато ги разпитвам за това с какво се хранят, често пъти откривам, че обичат да ядат пържени храни. Същевременно много западняци, които консумират същите или по-големи количества пържени храни, нямат проблеми с панкреаса. Ако ядете пържени храни два или три пъти седмично и изпитвате болка в горната част на стомаха, възможно е да развивате панкреатит и ви препоръчвам, колкото е възможно по-скоро да си направите изследване на панкреаса.
Като вярват, че растителното олио е по-безопасно, хората го използват вместо животинските мазнини. Но всички трябва да бъдат извънредно внимателни с количеството пържени храни, които консумират. Както споменах и по-рано, честата употреба на растителни масла, извлечени по изкуствен път, е вредна за тялото. Ако мислите, че е невъзможно да спрете да ядете пържено, то поне намалете броя на пържените храни, които консумирате в рамките на една седмица или на един месец. Крайната цел е да ядете пържено само веднъж месечно.
Лично аз ям много рядко пържени храни, но когато това се случи махам панировката и се старая по възможност да не изяждам пропитата с олио част. Ако вие все пак не може да устоите да не ядете външната мазна част, то поне я сдъвквайте много старателно. Доброто дъвчене и смесването на мазната храна със слюнката помага да се неутрализират до известна степен трансмастните киселини. Въпреки това пържените храни по принцип изчерпват ензимите във вашето тяло.
Нещо повече, пържените в олио храни се окисляват извънредно бързо. Тъй като растителните масла по принцип не са добри за тялото ви, никога не би трябвало да ядете престояла пържена храна, каквато се намира в заведенията за бързо хранене.

КАКЪВ Е НАЙ-ДОБРИЯТ НАЧИН ДА ПРИЕМАМЕ ЕСЕНЦИАЛНИ МАСТНИ КИСЕЛИНИ?

Главният компонент на растителните мазнини - мастните киселини, общо взето, се класифицират в два основни дяла - ненаситени и наситени мастни киселини. Ненаситените мастни киселини са така наречените добри мастни киселини и са необходима хранителна съставка за поддържане на сърцето, кръвоносните съдове, мозъка и кожата. Между ненаситените мастни киселини има такива, които не могат да бъдат произведени в човешкото тяло, и следователно трябва да се приемат с храната. Те се наричат есенциални, жизненонеобходими мастни киселини. Тяхната група включва линолова, линоленова и арахидонова киселина.
Преди няколко години в Америка бе разпространено твърдението, че човек трябва да приема всеки ден по една чаена лъжичка зехтин, за да си набави есенциални мастни киселини. Навремето това беше широко разпространена практика, защото зехтинът се смяташе за много полезен за организма. В последвалите научни доклади обаче се твърдеше, че всекидневното консумиране на зехтин крие потенциална заплаха от рак на яйчниците. След публикуването на тези доклади консумацията на въпросната лъжичка зехтин бързо намаля.
Фактът е, че ненаситените мастни киселини имат свойството да улесняват окисляването на зехтина. Дори и ако зехтинът е получен по класическия метод на пресоване, все пак не мога да препоръчам да се употребява растително олио, извлечено по изкуствен път.
От ненаситените мастни киселини най-здравословни са тези, които се съдържат в рибата.
Има много добри и качествени мастни киселини като DHA (докозахексаеновата киселина) и ЕРА (ейкозапентаеновата киселина). Тези киселини се намират в т.нар. "сини риби", като сардините и скумриите. Те може да бъдат открити и в мастните части на очите на рибата тон; смята се, че DHA и ЕРА подобряват функциите на мозъка.
Ако ядете храните в естествения им вид, няма нужда да прибавяте олио, тъй като може да си набавите необходимите ненаситени мастни киселини от мазнините, които самите те съдържат. Няма значение колко и какво растително олио употребявате: щом се изложи на въздух, то веднага започва да се окислява. Ето защо, ако е възможно, олиото не трябва да се използва за готвене.
В общи линии се твърди, че витамин А може да бъде усвояван по-добре, ако храната е приготвена с олио. Поради това обикновено се препоръчва да се употребява олио, когато се готвят храни, съдържащи витамин А. Витамин А е мастноразтворим и може лесно да се разтваря в олиото.
Макар че наистина витамин А е мастноразтворим, с малко изобретателност той може да бъде успешно приет, без да се добавя извлечено по химически път растително масло, тъй като ви е нужно съвсем малко количество олио за абсорбиране на мастноразтворимите витамини. По този начин дори и да не използвате растителни масла в процеса на готвене, е достатъчно само да хапнете малко маслодайни зърна - например соеви или сусамови, и организмът ви ще усвои успешно витамините.
С други думи може да получите достатъчно количество растително масло и мазнини, необходими за тялото ви, като ядете храни с мазнини в естествения им вид, без да добавяте изкуствено извлечено растително масло. Когато казвам в техния "естествен вид", имам предвид да се употребяват храни, които са суровинният материал за различните видове олио, като различни зърна, бобови култури, ядки и растителни семена: просто ги яжте такива, каквито са. Няма друг по-безопасен и здравословен начин да си осигурявате растителни мазнини.

МЛЯКОТО, ПРОДАВАНО В МАГАЗИНИТЕ, Е ОКИСЛЕНА МАЗНИНА

След растителното масло най-лесно окисляващият се вид храна, предлагана по лавиците на магазините, е млякото. Преди да бъде обработено, млякото съдържа много добри елементи. Например в него има много видове ензими, които разграждат лактозата; липаза, която разгражда мазнините; протеаза - ензим, който разгражда белтъчините. В естествено състояние млякото също така съдържа лактоферин, за който е известно, че има антиоксидантно, противовъзпалително, антивирусно и имунорегулиращо действие. Млякото, продавано в магазините, обаче загубва тези си добри качества по време на предварителната обработка. Преработвателният процес е следният: първо, към вимето на кравата се прикачва доилен апарат, който изтегля млякото, което временно се съхранява в резервоар. Събраното от фермите мляко се транспортира до още по-голяма цистерна в цех, където се центрофугира и хомогенизира. Всъщност се хомогенизират мастните капчици, които се съдържат се в суровото мляко.
Суровото мляко съдържа около 4% мазнини, но много от тях съществуват под формата на малки капки. Поради това, че мастните частици изплуват по-лесно, колкото са по-големи, ако суровото мляко се остави, мазнините ще образуват слой, който плува отгоре. Когато като дете пиех веднъж или два пъти седмично мляко от бутилка, си спомням, че винаги забелязвах под капачката този мазен слой. Тъй като млякото не беше хомогенизирано, тези частици мазнина бяха изплували на повърхността по време на транспортирането.
Сега се използва машина, наречена хомогенизатор, която механично разбива мастните частици на малки капчици. Крайният продукт от този процес е хомогенизираното мляко. Докато трае хомогенизацията обаче, мазнините в суровото мляко се свързват с кислорода от въздуха и се превръщат в хидрогенирана (окислена) мазнина. Хидрогенирана мазнина означава мазнина, която е оксидирана твърде много, би могло да се нарича и "ръждясала". Както всички окислени мазнини, и тази в хомогенизираното мляко е вредна за тялото.
Но производственият процес на млякото не свършва с това.
Преди да се насочи към пазара, хомогенизираното мляко се пастьоризира на висока температура с цел да се потисне разпространението на различни микроби и бактерии. Има четири основни начини за пастьоризация:
1. Устойчива нискотемпературна пастьоризация. Тя се извършва при температура от 62-65 градуса С за 30 минути. Това обикновено се нарича нискотемпературен метод за пастьоризация.
2. Продължителна високотемпературна пастьоризация. Тя продължава 15 минути при температура над 75 градуса С.
3. Високотемпературен кратковременен метод - пастьоризация над 72 градуса С за малко повече от 15 секунди. Това е най-разпространеният съвременен метод за пастьоризация в света.
4. Свръхвисока температурна пастьоризация за кратко време. Тя се извършва за 2 секунди при температура 120-130 градуса С (или за 1 секунда при 150 градуса С).
Най-разпространени в света са последните два от посочените методи на пастьоризация. Ще повторя още веднъж: ензимите са чувствителни към топлината и започват да се разграждат при 48 градуса С; при 115 градуса С те напълно се разрушават. По този начин, независимо от времетраенето на процеса, когато температурата достигне 54,5 градуса С ензимите почти напълно са загубени.
Нещо повече - количеството оксидирана мазнина се увеличава още повече при извънредно високи температури, а топлината променя качеството на млечните протеини. Точно както яйченият жълтък се разпада лесно след по-дълго варене, подобни промени настъпват и с млечните протеини.
Ето защо хомогенизираното и пастьоризирано мляко, продавано в супермаркетите из целия свят, не е добро за вас.

КРАВЕТО МЛЯКО Е ЗА ТЕЛЕТАТА ПРЕДИ ВСИЧКО

Хранителните съставки в млякото са добри за отглеждането на телета. Но това, което е необходимо за растежа на едно теле, невинаги е необходимо за едно човешко същество. Нещо повече, в природата само новородените животни пият мляко. Нито едно животно не пие мляко, след като порасне (с изключение на хомо сапиенс). Така действа природата. Само човеците съзнателно употребяват млякото на друг животински вид, окисляват го и го пият. Това противоречи на законите на природата.
В Япония и Съединените щати децата биват насърчавани да пият мляко на училищните закуски, защото млякото е богато на хранителни съставки и се смята, че то е добро за подрастващите. Онези, който смятат обаче, че няма разлика между кравето и майчиното мляко, дълбоко се заблуждават.
Ако направите графично подреждане на различните хранителни елементи в кравето мляко и в майчината кърма, те изглеждат доста сходни. Елементи като белтъчини, мазнини, лактаза, желязо, калций, фосфор, натрий и витамини се намират и в двата вида мляко. Количествата и качествата на тези хранителни съставки обаче са напълно различни.
Основният протеин в кравето мляко се нарича казеин. Вече подчертах, че този протеин много трудно се смила в човешката стомашно-чревна система. В допълнение на това кравето мляко съдържа също антиоксидантното вещество лактоферин, което подобрява функцията на имунната система. Количеството лактоферин обаче в майчината кърма е 0,15%, докато в кравето мляко е едва 0,01 %.
Очевидно новородените от двата различни вида се нуждаят от различно количество хранителни съставки в различно съотношение.
А как е при възрастните?
Лактоферинът предлага пример в това отношение. В кравето мляко той се разгражда от стомашната киселина, така че дори и ако пиете сурово краве мляко, което не е топлинно обработено, лактоферинът ще бъде разграден в стомаха ви. Същото се отнася и до лактоферина в майчината кърма. Новороденото бебе може добре да усвоява лактоферина от майчиното мляко, защото стомахът му не е още напълно развит и тъй като отделя сравнително малко стомашна киселина, лактоферинът не се разгражда и преминава направо в червата на бебето. С други думи, и майчината кърма не е предназначена за консумация от възрастни хора.
Кравето мляко, дори и да е сурово, необработено, не е подходяща храна за хората.
Ние превръщаме това сурово мляко, което по принцип не е добро за нас, в още по-лоша храна, като го хомогенизираме и пастъоризираме при високи температури. И след тези процеси настояваме децата ни да го пият.
Друг проблем е, че хората от повечето етнически групи не притежават в организма си достатъчно количество от ензима лактаза за разграждане на лактозата. Повечето хора имат достатъчно количество от този ензим като деца, но с напредването на възрастта количеството му намалява. Когато тези хора пият мляко, те имат симптоми, като къркорене на червата или диария, в резултат на неспособността на тялото им да смила лактозата. Хора, на които напълно липсва лактаза или имат съвсем малко от този ензим, се определят като лица с непоносимост към лактозата. Малко хора са с пълна непоносимост към лактозата, но около 90% от азиатците, 75% от латиноамериканците, американските индианци и афроамериканците, както и 60% от хората от Средиземноморието и 15% от жителите на северно-европейските страни показват недостиг на този ензим.
Лактозата е захар, която съществува само в млякото на бозайниците. Млякото е само за новородените. Дори и много възрастни да страдат от дефицит на лактаза, когато са били новородени в техните тела е имало достатъчно количество от ензима, за да бъдат посрещнати нуждите на организма им. Нещо повече, количеството лактоза в майчината кърма е около 7%, докато в кравето мляко е 4,5%.
Тъй като хората в младенческа възраст са в състояние да поемат майчината кърма, богата на лактоза, а след като пораснат губят необходимия ензим, убеден съм, че това е начинът на природата да ни покаже, че млякото не е подходящо за консумация от възрастни индивиди.
Ако вие просто обичате вкуса на млякото, силно ви препоръчвам да намалите честотата на пиенето му и да се опитате да пиете мляко, което не е хомогенизирано, и е пастьоризирано при ниска температура. Децата и възрастните, които не обичат мляко, не бива никога да бъдат принуждавани да го пият.
С други думи, пиенето на мляко не носи нищо добро за тялото.

Редактирано от бeзпътeн на 26.09.09 01:03.