Аз не махам люспи. Не се налага. Важно е да се сдобиеш с пресен нахут. Старият нахут, както и старият боб, може да се вари с часове и пак да "дрънка". Най-хубав нахут съм купувала от арабски магазинчета на Женския пазар - много едър и по-скъп, естествено. Рецептата за хумос съм си я търсила в нета - доколко е автентичен не знам, но с чесън на всички у дома доста ни хареса и винаги слагам. Освен това чесъна и лимона са естествени консерванти. И така, към моите пропорции, без претенцията, че това е оригиналната рецепта за хумос. Две чаени чаши суров нахут накисвам от вечерта с чаена лъжичка сода и доста вода. На сутринта нахута се изплаква няколко пъти и се оставя да се вари - без капак или на по-слаб огън, защото пуска много пяна (може и да я оберете на няколко пъти). Аз го варя над 1 час. Трябва добре да омекне. Част от водата остава в нахута, обикновено малко по-малко, отколкото да го покрива. На това количество нахут слагам 1/2 чаена чаша зехтин и толкова или малко повече сусамов тахан (тук е важно на вас да ви харесва), 1 глава счукан чесън, изцедения сок на 2 средно големи лимона и сол. Пасирам всичко заедно докато стане хомогенно. По отношение на гъстотата - аз го предпочитам да може да се маже на филийка, а това зависи от количеството вода, което ще оставите със сварения нахут. Общо взето преценявам на око. Колкото до фалафелите, много по-рядко ги правя от нахут, който варя. По-лесно ми е било да си купя сурово нахутено брашно, което попарвам с вряла вода до необходимата гъстота и тогава добавям не арабски подправки, ами такива, които на мен ми допадат. В случая - чубрица, смлян кимион, настърган лук. Ако сбъркам конситенцията, досгъстявам с галета, царевично брашно и т.н. В готовата арабска смес има прекалено много сода, аз също слагам, но малко. В момента разказвам по-спомени. Не съм правила много скоро фалафели, защото е пържено и калорично, но хумоса и супата ги готвя редовно.