Ожесточено? :)))))
Всъщност може би нейде на някакво подсъзнателно ниво искам да ме убедите. Не мисли, че съм някаква мазохистка, която не желае да вярва в чудеса и панацеи. Естествено, че ще ми е много по-леко ако живея с мисълта, че ако някой ден, не дай си Боже, се поболея от нещо страшно, с две седмици глад ще го оставя в историята. :)
А това за отец Пио го казах без всякаква ирония. Аз, за разлика от някои мои опоненти, не отричам чуждия опит. Най-лесно ще е ако го отречеш или се опиташ да го рационализираш като го вкараш в някакви свои предварителни схващания. Просто се опитвах да кажа, че хората сме тъй различни като формация, култура, опит, чувствителност, че ни помагат съвършено различни неща. Ако чуждият позитивен опит е достатъчен аргумент да приемеш една теория / учение / религия, колкото повече познаваш света, колкото повече осъзнаваш относителността на Правилното, толкова по трудно ще ти става да избираш чий позитивен опит да следваш.

We are such stuff as dreams are made on and our little lives are rounded with a sleep...