Всъщност ние сме тези, които нищо не знаем за животните. Примерно знанията ни за миграцията на птиците са чисто описателни; ние не разбираме механизмите и. А имаме самочувствието, че знаем какво знаят животните и на всичкото отгоре смятаме, че това ни дава право да ги убиваме, пардон, да свършваме естестеното им съществуване. Само защото познаването им на света е различно от нашето - интуитивно, а не аналитично.
Аз не говоря за разбиране за смъртта, а за вътрешно, интуитивно знаене. Не случайно цитирах Уортън - "Тhe bird knows the air without knowledge". Как отделяш инстинкта за самосъхранение от кълбото от усещания, страхове, интуитивна памет, предчувствия, което представлява съзнанието на едно животно? Говориш за инстинкта за самосъхранение като за нещо, което се ражда и изчерпва в себе си; някакъв механичен импулс дошъл от нищото. А той съдържа усещането за смъртта - смътно и неопределено и именно затова по-силно от всяка мисъл. Ние също познаваме това усещане и то е истинското ни знаене за смъртта. Ние можем да рационализираме смъртта, но всъщност сме най-"вникнали" в нея, когато се будим нощем без мисъл, без понятия в главата, само с един хлад отвътре, който ни държи будни. Ето това е животнинското знаене. Паметта на клетките. Ние знаем във всеки миг, че ще умрем, но ако във всеки миг усещахме, че ще умрем просто бихме полудели.
А иначе схващането по хиляди погрешни начини помежду ни май е двупосочно. Ти повтаряш, че аз мразя природата и се отричам от нея, а аз повтарям, че единственият модел на поведение в природата не е хищническият и отказвам да повярвам, че моята лична природа е хищническа. Не обори аргумента ми, че човек не би могъл да живее без месо ако природата му беше хищническа.
Животни сред животните? Ок, но защо гладни тигри, а не горила, която прибира бебе от друг вид, кърми го и го отглежда като свое? Струва ми се, че упорито поставяш равенство между животно и хищник, природа и хищничество.
"То е нашата история", казваш.. Нашата история минава през кръстове по пътищата, кръстоносни походи, Инквизиия, клади, свещени войни, атентати... Но не смятам, че насилието трябва да се възприема като модел на поведение, просто защото винаги го е имало и е нашата история. И категорично виждам проблем в него.
Не ми е ясно по какъв начин бихме загубили връзка със съществуването си и бихме подрили основите си ако престанем да се възприемаме като хищници? Би ли обяснил?

Нищо, което не умира, не живее