Въпросът съвсем не е толкова плитък. Можем да сравним нивото на дискусия на вегетарианците по него с начина, по който любовта се разглежда в сапунените опери.

Ние не убиваме животните в смисъла на убийство, извършено от един човек над друг човек в човешкото общество. Животните, които човекът използва за храна, живеят естествено съществуване, което завършва със смърт, както би се случило и в природата, в следствие на болести, старост или други месоядни животни.

Колкото до твърдението, че животните живеят в условия, които са мъчителни за тях, това е много спорно. Котките и кучетата не живеят в мъчителни условия, те се чувстват добре при човека. За кокошките курникът е сравнително комфортно местенце. Волът, който оре нивите, макар да върши физическа работа, не е подложен на мъчения, така както и човекът, който върши физическа работа не е подложен на мъчения - такъв е неговият живот. Ако някое и друго подвикване или удар с пръчка са проблем, какво да кажем за децата, които трябва да спазват дисциплина, да стават в тъмни зори, за да отидат на училище - това по-лесно ли е?

Всичко това показва, че няма несправедливост на първо място. Човекът просто създава нова ниша за съществуване на тези животни. Не може да се търси несправедливост във факта, че планинските кози се катерят по високи скали с опасност от смъртоносни падания.