Става въпрос за същността ни да бъдем природни същества
Защо слагаш равенство между "природно същество" и хищник? Тревопасните същества не са ли природни? И пак, откъде идва увереността ти, че нашата природа е хищническа?
Не виждам, защо намесваш удобството.
Защото оцеляването ни не зависи от яденето на месо. Ядем месо, защото така ни е по-удобно / вкусно или просто защото не ни е грижа, не се замисляме (така правят всички; такива са традициите) или обслужваме някакви митове за незаменимостта на месото.
това, че сме вегетарианци е неутрално относно природата
Ако поставим равенство между природа и космос, да, вегетарианството е неутрален акт. Абсолютно всеки възможен акт на човечеството е неутрален. Дори и да унищожим живота на планетата си, просто ще ускорим един неизбежен край. След което, след милиарди години, ще започне новят цикъл. Но да стесним нещата до живата природа. Ако твърдим, че вегетарианството е неутрален акт за живата природа, то приемаме, че живата природа е някакво абстрактно понятие, а не съвкупност от живи същества. В такъв случай милионите животни, които убиваме непрекъснато, за да се храним не са част от живата природа. Защото яднето на месо не е неутрален акт спрямо тях. Няма нищо неутрално в болката и страха, които изпитват. Изчезващите видове явно според теб също не са част от живата природа, защото вегетарианството и философията му на не-убиване са всичко друго, но не и неутрални спрямо изчезващите видове.
не сме направили добро на едно животно, пускайки го на свобода, защото природата е невъзпремчива на подобно добро - то съществува само в заблудените съзнания на някои хора.

Тази идея е интересна, при това е истинна. Доброто и злото действително не съществуват извън съзнанието ни. Така че можем да отведем идеята още по-надалеч. Ако е във властта ми да пощадя живота на един човек защо да го правя? Доброто без това е крайно относително, кой ми казва, че няма да сторя добро на този човек като го избавя от земните му мъки? (= "Всъщност на свобода животът е по-жесток за тях.") Пък и нима делото, което ще извърша (или пък не) има някаква етична украска извън съзнанието ми? Ако дърво падне в гората и няма кой да го чуе, вдигнало ли е то шум? Ако аз пощадя живота на този човек и го няма съзнанието ми, за да оцени постъпката ми като добра, добра ли е постъпката ми наистина? Обективната реалност стои отвъд доброто и злото, заедно със самия акт на живеенето, т.е. какво ми дава право да оценявам живеенето като добро? Защо тогава да пощадявам живота на човека срещу мен? и пр. и пр. бла-бла.
Концепциите като "добро" трябва да се запазят за виртуалната фантазия, която хората са създали като общество и в която живеят.
А, сега схващам, доброто и злото все пак имали някаква стойност във "виртуалната фантазия, наречена общество". Но откъде идва това "трябва" да се запазят? Защо пък и в обществото да не си бъдем "природни същества" (= хищници)? Защо да бягаме от неутралността на природата и да оцветяваме постъпките си в някакви имагинерни етични нюанси. Нека бъдем последователни. Прехвърляме във "виртуалната фантазия" неутралността на природата и заживяваме със законите на суровата сила. Или пък да бъдем последователни в обратната посока - след като "заблудените ни съзнания"ни налагат да живеем с понятия като "добро" и "зло", да прехвърлим схващанията си за етика към целия свят, в който живеем и който обхваща и всички останали видове, освен нас. Защото всеки живот е ценен (в заблуденото ни съзнание) и всяко отделно животно изпитва страх и болка във вида, в който ги изпитваме ние (изразът "животински страх" не е случаен). И ако дръпнем обезличаващото було на "природата", ще видим, че тя се състои от неизброими малки същества, не много различни от нас в страховете си, болката си и привързаностите си. Така както ако дръпнем обезличаващото було "държава", "град", "раса", "нация" от едно общество, нацелено за екстерминация от нечия болна политика, ще видим неизброими малки хора със своите неповторими лица и със своите малки лични истории.
(Всъщност на свобода животът е по-жесток за тях.)

А това пък не можем да го знаем нито ти, нито аз. Вероятно само Баба Вихронрав, която владее умението да се настанява в чужди съзнания. :)

Нищо, което не умира, не живее