Конкретно:
>Смъртта е наистина част от природния цикъл, но това, че съществува не ни дава право да разполагаме с нея според удобството си.
Не виждам, защо намесваш удобството. Става въпрос за същността ни да бъдем природни същества, която същност не може да се отрече с "лозунги". Самата природа се подчинява на собствена логика и всяка философска школа го осъзнава. Затова не се спекулира с повърхностни въпроси като вегетарианството - тези въпроси са беззначителни. Тоест, това, че сме вегетарианци е неутрално относно природата. Нито е добро, нито е зло. Тоест не сме направили добро на едно животно, пускайки го на свобода, защото природата е невъзпремчива на подобно добро - то съществува само в заблудените съзнания на някои хора.
> Логиката "всичко така или иначе умира" води до идеята, че можем да се избиваме и помежду си.
Не е това логиката и не води до това. Логиката е, че самото съществуване е такова, че измислените от човека "розови правила" са невъзможни. Затова хората живеят в "наблъскани" в апартаменти, "мъчат" се на работа, умират "нещастни", и това не е съобразено с ничие "желание". Никой не е питан. Между другото, оказва се, че животните, отглеждани за храна, живеят "по-щастливо" от самите хора.
> Смъртта е извън нашата власт. Най-мрачните периоди в човешката история са настъпвали "благодарение" на хора, които смятат, че могат да разполагат с живота и смъртта.
Не виждам какво общо има това твърдение. Едно, че е погрешно или произволно (какво значи "най-мрачни" - може да е всичко). По-важно, какво общо има с темата?
> Аз не съм сигурна, че природата ни изисква непременно да ядем месо.
Твърдението не е, че сме задължени да ядем месо, а е това, че дали ще ядем месо е напълно неутрално относно природата. Концепциите като "добро" трябва да се запазят за виртуалната фантазия, която хората са създали като общество и в която живеят. Тоест доброто е човешки концепт, но той не е причина човекът да променя законите на съществуване в природата, нещо като "нови закони за безгрижното съществуване с пълна сигурност за всички".
> Така че сравнението с тигъра е неуместно.
Тигърът не е сравняван с човека. Разгледах тигъра сам за себе си.
> Извикваме го винаги в подобни спорове за наше оправдание. А пренебрегваме факта, че е логично нашата природа да бъде много по-близка до тази на маймуните, отколкото до тази на тигъра. Тигърът сам по себе си е съвършен, доколкото е част от съвършените механизми на природата, но не е единственият модел на поведение, който се среща в природата.
Виж по-горе.
> За разлика от тигъра ние носим правото и отговорността на избора. В състояние сме да създадем по-добър живот за себе си и другите живи същества. Както и по-тежък.
Какво значи по-добър живот - живот от нищото? Това, че животните са на свобода, сред природата, не е нито по-добър, нито по-лош живот за тях. (Всъщност на свобода животът е по-жесток за тях.)
|