Смъртта е наистина част от природния цикъл, но това, че съществува не ни дава право да разполагаме с нея според удобството си. Логиката "всичко така или иначе умира" води до идеята, че можем да се избиваме и помежду си. Смъртта е извън нашата власт. Най-мрачните периоди в човешката история са настъпвали "благодарение" на хора, които смятат, че могат да разполагат с живота и смъртта.
Аз не съм сигурна, че природата ни изисква непременно да ядем месо. Фактът е, че съществуват общества, които прекрасно се справят без месо. Не биха оцелели, ако природата ни изискваше месо. Разумът ни прекалено много ни е отдалечил от инстинктите ни, за да бъдем сигурни в природата си. Така че сравнението с тигъра е неуместно. Извикваме го винаги в подобни спорове за наше оправдание. А пренебрегваме факта, че е логично нашата природа да бъде много по-близка до тази на маймуните, отколкото до тази на тигъра. Тигърът сам по себе си е съвършен, доколкото е част от съвършените механизми на природата, но не е единственият модел на поведение, който се среща в природата. Ние сме мислещи същества, съзнаваме. Това ни отнема правото, а и възможността да живеем инстинктивно. Съзнаването на нещата е създало категории като етиката, които ни правят съвършено различни от тигъра. За разлика от тигъра ние носим правото и отговорността на избора. В състояние сме да създадем по-добър живот за себе си и другите живи същества. Както и по-тежък. Разумът ни дава поле на действие много по-широко от това на тигъра. Затова носим толкова голяма отговорност. Затова трябва да вземаме своите лични решения. Като например имам ли право да убивам, за да се храня? Аз смятам, че нямам.
А пък, слава Богу, на планетата ни има достатъчно неща, които могат да ни послужат за храна, за да можем да си останем не-механични същества, и при все това да не убиваме. :)