О, определено съм се усамотявала - в стаята си в Студ. град го правя непрекъснато:). Само че като се опитам да хвана автобуса до Факултета, настава една лудница от хора, уличен шум, изгорели газове и т.н. Отвратително е и изобщо не искам да участвам в това, но какво да се прави...

Като попита за мечти за усамотяване - вчера си мислих точно за това. Представях си малка къщичка, високо в планините, с гъста гора - от тези, които са толкова гъсти, че правят сумрачен пейзажа. Може би малко езерце наблизо. И най-вече тишина, чистота и свежест. Никак няма да ми липсва града. Най-интересните неща в моя живот са ми в главата така или иначе:).
Естествено трябва да има доволно количество книги за четене и ако това е изпълнено, никакви хора няма да ми липсват (само писането в клуба малко:).

С това исках да кажа, че според мен човекът вече започва една нова трансформация, не е вече толкова социално животно, колкото в миналото. Естествено това не значи, че социалните контакти, приятелствата и т.н. ще отмрат, просто вече няма да са най-важното условие за щастието му.