Човешката душа има нужда от подкрепа и признание. Радва се, когато я уважават и плаче, когато я подценяват. Търси приятели, за да се похвали за постижение или да сподели грешки. Няма как да го избегнем - то е много дълбоко вътре в нас. Историите за отдалечаване от цивилизацията и пренасяне в селската пасторалност звучат хубаво. Но само звучат така. Ден, два , седмица, месец, два.... Едва ли ще издържа повече. Аз по принцип си падам по urban атмосферата. Не говоря за София - ужасно е и за такова усещане не може да се мисли. Сигурно звучи странно, но ако нашата столица беше поне малко в NYC-style, щях да се чувствам супер. Да, живееш на бързи обороти, попадаш в задръствания и си само една малка мравчица от милионен мравуняк. Но когато искаш да посетиш някой музей, да отидеш на кино или театър, да гледаш някой концерт - в Куртово Конаре няма да стане. Да имаш усещането че нещата се случват там , около теб. Да знаеш, че си в центъра. Да виждаш събитията и да ги изживяваш. Има си своя чар цялото това напрежение. Не искам да го отлагам за следващия си живот и да се забутам в Голямо Скучняново, горе в Родопите

Дървото че е дърво, по-умно от нас изглежда