Ей, този Раджа, и на йога го бих, и на шах го бих...
Дано някой ден се отървеш от представата, че си играеш с хората. Не си ти този, които ще си играе с когото и да било. И ако не осъзнаеш това, в най-скоро време може да се озовеш в един следващ етап при който вече си играеш с огромни армии и решително громиш противника при пирамидите, Аустерлиц и Дрезден.
Излизаш от ролята на провокатор, казваш. Бих се радвал да е така. Искам да ти кажа обаче, че не е толкова трудно да провокираш някой, като засегнеш хората, които обича (родителите например) и нещата, които смята за святи . За тази работа не е нужно да си велик йога и да притежаваш сидхи. Други едни неща са по-трудни. Например ти самия да бъдеш обект на провокация (спомни си например реакцията си, когато Миро пусна анонимната си тема за срещата). Трудно е например да носиш усещането за хармония и любов в себе си и да го споделяш с хората около теб. Да бъдеш един от тях.
Радвам се, че накрая изплю камъчето с думите си, относно желанието ми да заема мястото ти. Не, Хуанджи, аз не искам това. Последното което бих искал е да заема мястото на един самодоволен ментор, респектиращ бедните душици с говорене от високо и ставания посреднощ за практики, свързани с преобразуване на сексуалната енергия. Това е твоето място, знаеш ли? Въпросът, Хуанджи, е не дали аз ще се кача на това място, а дали ти ще имаш куража да слезеш от него.
Нека ти кажа част от една история. Един велик йога като теб, владеещ много сидхи като теб се споминал и ученикът му тръгнал да си търси нов наставник. Дълго търсил той, докато накрая пътя му го отвел до един беден садху, край бреговете на Ганг. Великият ученик трескаво започнал да го разпитва какви са неговите способности, какви сидхи владее, като разбира се красноречиво и с пяна на уста говорил за качествата на починалия си учител. На всичко това мъдрецът отговорил смирено: “Не знам за твоя учител, но аз владея само три сидхи – когато съм жаден пия вода, когато съм гладен ям, когато съм уморен си почивам.”
Много се надявам да ме разбереш, защото аз не се опитвам нито да ти дам шах, нито да те провокирам по някакъв начин.

Животът е хубав.