Както казваше старшината в казармата, чакай сега, спри се.
Ти написа всичко това, без дори веднъж да се усмихнеш. Не ми сочи картинките по постинга ти, виждам ги добре.
Виждам също, че си писал си много неща за мен, кое от кое по-нелицеприятно, но не щеш ли, си пропуснал да споменеш най-ужасния ми и трудно изкореним недостатък. А той е, че наистина трудно се впечатлявам от “велики йоги”. Впрочем, аз ти го намекнах по-горе току под носа ти, но ти явно не си се съобразил с него и си продължаваш в същата тоналност.

Щом си рекъл, нека поговорим за мен, за мойте кусури и за писането ми в клубовете, най-вече в “Йога”.
Аз не съм мъдрец или просветлен. Не обладавам свръхестествени способности, нямам дарбата да виждам с третото си око, нито да телепортирам предмети в пространството. На няколко пъти в клуба съм си признавал без бой, че не съм постигал самадхи, а съм само едно момче, което се стреми да осъзнава и следва определени ценности. Би било неправдоподобно да кажа, че дори съм се докоснал до реализацията на тази цел. Случвало се е да се опитат да ме нарекат учител, но винаги съм отклонявал, като съм заявявал недвусмислено, че ние просто се опитваме да следваме пътя. Аз не съм достоен да се определя като ученик, а камо ли като учител или мъдрец.
Наистина си прав, като намекваш, че имам определени комплекси и недостатъци. Вярно е също така, че едни от тях за на подсъзнателно, а други на едно по-осъзнато ниво. Безспорно е също така, че мойте родители имат определена роля за това което съм, с всичките ми силни и слаби страни.
Пиша тук с единствената цел, когато някой от малкото непостигнали нирвана в клуб “Йога”, зададе въпрос, относно определен аспект на йога, да му помогна, ако съм си го изяснил в някаква степен. Най-малкото да го насоча към подходяща литература или група.

Преди няколко месеца наистина ти казах, че нямам негативно отношение към теб и не те излъгах. Да ти призная, начина по който ме попита и заплахата, да ме “сгъбиш”, ако не си изясним нещата ми прозвучаха малко параноично, но сега мога само да изкажа недоумението си от дребнавия начин по които се опитваш да реализираш това си намерение спрямо мен.
Тогава ти казах, че нямам специално отношение към теб и сега си давам сметка, че това всъщност е една голяма част от проблема. Когато започнах да пиша в клуба, ти беше обект на специално отношение, ти минаваше за всичко онова, което по-горе си признах, че аз не съм. Малко по-малко свикна да ти пеят дитирамби и не можа да приемеш, че някой може да пише в клуба, съобразявайки се със собствената си опитност и знания (колкото и незначителни да са те), а не с твоя авторитет. Не можа да примеш, че след твое изказване по дадена тема, някой може да разгледа въпроса от друг ъгъл, неотчитайки, че ти си по презумция последната инстанция. Такива хора, дръзнали да се “държат надменно” ти, разбира се, не толерираш - един ще наречеш “педераст по душа”, друг ще ти даде повод да искаш модератор, на трети ще простреш на въжето комплексите...
Случвало се е хора извън клуба да ми споменат, че си ги наплашил, правейки се на голям психолог и опитвайки се да им намериш слаби места. Искам да ти кажа Хуанджи, че големия психолог е този, който се раздава и помага на хората, а не онзи, който си помпа егото на гърба на техните комплекси и страхове. Дори да допуснем, че имаш всички тези окултни способности за които претендираш, ако беше велик йога, ти нямаше да ги развяваш като плашило по клубовете и ICQ с единствената цел да уязвиш човека отсреща, а щеше, незабелязано от всички да ги използваш за доброто на хората. Дясната ти ръка да не знае какво прави лявата.
Другото което искам да ти кажа в тази връзка е, че сега удари на камък, защото както ти казах от велики йоги се не плаша, нагледал съм се на такива. Ако и аз реша да се поупражнявам в любителска психоанализа бих ти казал например, че изявления от типа “откъде знаеш, че не съм офицер в службите” говорят за една инфантилност, която е комична, да не кажа друга дума. Ти казваш, че ме познаваш по-добре отколкото си давам сметка. Помисли си обаче дали образите на другите, които рисуваш без да наистина да си общувал с тях всъщност не са аспекти на твоето съзнание, дали всичко което пишеш не се отнася за теб самия.

Следващата тема ще бъде казваш за нервността ми при споменаването на други йога авторитети. Винаги съм се прекланял пред действителни йога авторитети като Свами Вивекананда, Парамхамса Йогананда, Свами Шивананда, Кришнамачария и много други. Ако съм изразил резерви по отношение на някои от онези “гурута”, залели западния свят, които компрометират и създават превратни представи за древното учение, като Шри Матаджи (Сахаджа йога) и подобни на нея, не бих нарекал това точно нервност.

Като прочетох постинга ти си помислих, че за последно съм се чувствал по този начин пред църквата св. Неделя в София. Бях си направил среща там и докато чаках, ме погна една циганка с думите “Много хубав човек си, много щастие та чака, красива жена та мисли...”. Както и да е, отървах се. Сега не знам на нея ли да вярвам, на теб ли.

И не, няма да изкарвам родителите си светци, не са такива. Те просто са добри хора. Опитвам се и аз да бъда такъв. Опитай се и ти. Ако смяташ, че с тези си постинги вървим в обратна посока (както ти, така и аз), предлагам да спрем.

Животът е хубав.