|
Веднъж, максимум два пъти.
Осовна причина: кухненски мързел и фобия от супермаркети. МРАЗЯ да пазарувам. Даже от турския магазин, дето има вкусни български работи и (почти) истински домати - пак мразя. За мен пазаруването е изпълнимо само като бойна задача - два дена предварително се подготвям психически. Случвало ми се е да вляза в магазин и като видя стълпотворението да си изляза.
Добре, че имам съквартирант, върши тази непосилна работа вместо мен. И готви 
Обожавам пазари. Ама тук няма.
Обожавам да ми мирише, да е пъстро, да е глъч... обожавам кантарите и целия колорит на един летен пазар. Ох.
Ям някъде в ранния следобяд. Вечер след осем - рядко и трудно. Закуска -невър :)
Обаче ям кофти неща. Обожавам всичко тестено и шоколадено. Салати мога да ям по много, обаче трябва да са шаренки - с жълтичко и червеничко и някой да ми ги приготви  На плодове се цупя. Е, с изключения. Като истински овен обичам червеното :) Сладолед ям с кофи. За мен връх на вегетарианството е да спра месото. Абе, студентска история ;)
---------------------------------------------------------------------------------------------
МИСТЕРИЯТА НА РОДНАТА ХРАНА
Покрай теб си спомних за ароматните български вина. За търговищкия Мускат, например.
Има един conditioning... един дълбок, подсъзнателен къндишънинг, който ти става ясен в чужбината. Дотогава не го усещаш, защото докато си в родната си страна, плуваш в свои води. Риба, която плува в океана, не знае че понася само солена вода... докато не попадне в реката.
Има един conditioning, който е от най-ранните детски години и е свързан с такива деликатни и неизличими неща като аромата на храната, цвета на небето, гукането на гугутката... но най-важното е храната. Където и да отидеш, тази родна храна те преследва. Може да хапваш индийско, китайско и мексиканско, но накрая пак търсиш българското и само след българско спиш добре.
Виж контрастта между едно българско пазарче и един западен тип супермаркет - раздел плодове и зеленчуци. Въплъщение на контрастта съзнание - ум. Само погледни: в супермаркета всичко е подредено под конец. Властва ума - ред, еднаква големина и цвят. Няма една дълга и една къса краставица. Доматите са еднакви, даже пъпчетата им са идеално кръгли. Царство на концепциите и категориите. Изведнъж - проблем! Не мирише на нищо! Нито на хубаво, нито на лошо. Както всички умствени абстракции, така и западните плодове и зеленчуци нямат мирис и вкус. Просто блудкави.
Сега да се върнем на нашенското пазарче. Там спаружени бабички продават коя каквото имала в излишък. Връзка моркови, няколко зелки, малко подправки. Няма ред - цари принципа на спонтанността и хаоса. Таозиъм в действие. Краставичките - пъпчасали като крастави жаби. Коя къса, коя дълга, коя просто изгнила. Доматите - ами че има ли два еднакви? Със зелени резки от недоузряване и уродливи пъпчета. Обаче какъв аромат! Ухае на череши, на магданоз и копър, на скашкани ягоди, на джоджен и гъби.
В Божието царство, в царството на спонтанността, няма стандарт за големина, форма и външен вид. Там властва едно правило - да мирише добре и да е вкусно. Но си мисля, че този благослов на вкусната храна може и да изчезне, когато България стане по-развита страна. Започне ли да се гледа зеленчук на едро за супермаркета, излита вкуса и аромата.
Докато не се отделиш от страната и от семейството си, не знаеш какви са границите ти на привързаност. Иначе казано - не познаваш добре себе си. Докато не кацнеш на Луната, няма да си наясно, че зависиш от атмосферния въздух. Екзистенциално, не интелектуално.
PRN
Devotion frees.
|
Re: по колко пъти на ден ядете? [re: фoтoн 1.618]
