Е, от това накрая нямаше нужда – аз по default приемам, че всички отправени към доводите ми възражения са без лоши чувства. Хубаво е в този клуб да има повече хора като теб и някои други, които да боравят с аргументи и обосновани тези. Винаги се радвам да отговарям на такива.
Нека вметна, че съм от мъжки пол, а ника ми означава индийски владетел – Раджа, а не оново приятно място, където евентуално ще отидем, ако слушаме.
Трябва да ти призная, че аргумента срещу вегетарианството, който приемам с най-голямо недоумение е този, поставящ знак за равенство между умъртвяването на животни и растения.
Отговора се съдържа в постинга ми - по някаква причина в нас е заложено да имаме състрадание към животните и да се отвращаваме от убийството им. Наистина от биологична гледна точка няма абсолютно никаква разлика в умъртвяването на растения, животни или хора. На нас обаче ни е дадено да изпитваме диференцирано отношение към смъртта на хората, животните и растенията. Разликата е във ВЪЗПРИЕМАНЕТО на това биологично събитие.
Това важи дори в рамките на един и същи вид или биологично царство. Нека поясня.
Да вземем за пример хората. Съгласи се, че ние приемаме за много по-ужасна смъртта на деца, отколкото на възрастни индивиди.
Да разгледаме сега само животните. Много хора невегетарианци ядат месо от крави и пилета, но намират за отвратително убиването и яденето на котки и кучета. А какво ще кажеш за домашните любимци? Наскоро умря кучето на една моя съседка и можеш да си представиш с каква болка го прие. Би ли отишъл при нея да и кажеш, че това е като да си нарежеш салата (или да си направиш някакво месно ястие)? Нека първо невегетарианците да си отговорят защо изпитват различно отношение към смъртта на различни видове в рамките на самото животинско царство и тогава да ни попитат защо ние пък разграничаваме растенията от една страна и животните от друга.
Просто така сме устроени, че тези видове, чието страдание напомня в по-голяма степен за нашето, извикват в нас по-наситени чувства. Виждайки едно агне с прерязано гърло и течаща от него кръв, това подсъзнателно ни напомня за нашата кръв и нашата смърт. Виждаме, че то страда по подобен начин и изпитва болка по сходен начин, по който и ние бихме я изпитали.
За еволюцията има най-различни теории и не бих искал да навлизам в дебрите им. Според някои антрополози, човек първоначално се е хранил без месо, но го е включил в диетата си след определени катаклизми, застрашаващи съществуването му като вид. Може да са прави, а може и да не са. Този въпрос обаче слабо ме интересува. Аз живея тук и сега, а не преди милиони години. Тук и сега аз знам, че ако изключа от менюто си месото, това не би имало негативни последици за здравето ми, а дори напротив. Факт, доказван неведнъж още от най-древни времена. Тук и сега аз не искам да има войни, макар и да знам, че ги е имало винаги. Защото когато говорим за еволюция, винаги трябва да помним, че ключовата дума е “промяна”. От гледна точка на еволюцията не е разумно да обосноваваме поведението си в един неин етап с поведението си в предишен такъв. По този начин ние обезсмисляме самата идея за еволюцията и проповядваме застой.
Не бих искал да намесвам понятия като Бог и вечен живот. Вегетарианството не е обвързано с определена религиозна практика. Можеш да бъдеш християнин и вегетарианец, будист и вегетарианец, атеист и вегетарианец. Друг е въпроса, че светците от всички духовни традиции (включително православната) не са употребявали месо. Впрочем впечатленията ми за вегетарианците на запад сега са , че това са преди всичко млади хора, които нямат никакво отношение към религията.
Наистина си прав за смиреността и добротата към околните. Опитвам се да правя точно това, само че под "околните" аз разбирам не само хората, но и животните. Просто съм разширил малко обхвата – нещо, което подробно съм коментирал в една по-долна тема (Морал и вегетарианство)