С какво състраданието към животните допринася за нашето физическо оцеляване и размножаване?
Очевидно целта на еволюцията не е само физическото оцеляване и размножаване. Ако беше така, щях да изтъкна, че без състраданието вероятно бихме се втурнали да унищожаваме животните, което ще доведе до дисбаланс в равновесието, царящо (до известна степен) в природата, а това неминуемо ще се отрази и на нас. Не това обаче е основното.
Да кажем, че оцеляването е първи приоритет на еволюцията. В един момент обаче той е решен и на дневен ред се появяват нови проблеми. А те имат предимно духовен характер.
Как човек организира живота си? Ами първо задължително трябва да помисли за осигуряване на прехрана и място където да пребивава. След като това вече е налице, вероятно ще вземе книга или ще отиде на театър, т.е. ще потърси храна за израстването (или еволюирането) на духа си. Тази храна не може да бъде нито "произведена" нито "изконсумирана", ако нямаме в себе си чувствителност и съпричастност към болките на други същества.
Изобщо, коя е тази сила, която задвижва всичко в духовен план? Ако разгледаме материалния свят ще установим, че определени сили от електромагнитен характер държат всички атоми, планети и галактики, осигурявайки стабилност, на базата на която е възможно развитието. В духовен план също има такава всепронизваща сила (енергия), която е основанието и двигателя на еволюцията. Тази сила е любовта. А състраданието е следствие от нея. Тук обаче стигаме до един кръстопът от който започват философията и религиите, затова е добре да спрем.
Физическата болка е сигнала, който ни показва, че вършим нещо нередно. Душевната болка, която изпитваме, наблюдавайки агонията на животното също е подобен сигнал - това е накратко идеята на постинга ми "Вегетарианство и инстинкти".