|
как може такава безчовечност, безочие и наглост от тая уж лекарка .
това че нея и допотоппната медицината в България капацитета е толкова, не означава че в другите държави също са на това ниво допотопно. как има тази наглост да се изживява като последна инстанция и Господ и да е на мнение че светът свършва с нейните възможности.
Как умира едно дете в България
Written by Деси Хурмузова
петък, 26 юни 2009
13-годишният Мехмед, за когото Нова телевизия разказа на 22 май в емисията си Календар, вече две години се бори с рака. Детето страда от Сарком на Юинг. Изтърпява операция по отстраняване на 3 ребра, а след това и 13 химиотерапии и 2 лъчетерапии.
Не се оплаква и не протестира, въпреки че понася много тежко лечението. „Детето ми е търпеливо и иска да живее” - казва майка му.
На 3 април, преди близо 3 месеца, Мехмед е изписан от МБАЛ „Св. Марина” Варна, като на майка му е обяснено, че лечението не дава резултат - разсейките в белите дробове се увеличават, затова се прекратява.
От тогава до днес, с изключение на едно постъпване в болница за няколко дни, Мехмед си е вкъщи. В село без лекар. Дълго време беше оставен без обезболяващи лекарства, защото в момента на изписването нямало Трамадол в болничната аптека.
Болките му са ужасяващи и се увеличават с всеки изминал час. Едва ли за някого е тайна колко нетърпима може да бъде болката при напреднал стадий на рак.
От 29 май Мехмед вече е и парализиран – нова разсейка на гръбначния стълб обезчувстви крачетата му. Детето го прие изключително тежко. Рухна... Спря да се храни и не спира да плаче.
А болката става все по-непоносима. Освен да го гледа как страда и да се разкъсва от безсилие, майка му не може да направи нищо. Той е отписан, лекарите отказват да се занимават с него.
Въпреки че във всяка епикриза стриктно е записано кога трябва да се яви на контролен преглед в болницата, в личен разговор д-р Христозова каза на майката, че това е „само формалност” и не е необходимо да води детето. (Епикриза, стр.1 и стр.2)
Ние не можем да приемем, че просто така едно дете ще бъде оставено да умира в нечовешки мъки, без лекарска помощ и без да му бъде осигурен елементарен комфорт на живот в България, през 2009 година. Затова направихме запитвания в Германия и САЩ.
Световноизвестната St. Jude Children's Research Hospital в Мемфис, САЩ, откликна веднага със загриженост и тревога. Този интерес събуди надеждата ни по три причини:
1. „Сейнт Джуд” е различна от всички други лечебни и изследователски медицински центрове. Там се прилагат най-новите открития в медицината. Лекарите от цял свят изпращат в нея най-тежките си случаи. Болницата получава и внушителна субсидия от дарения, което позволява пациентите да бъдат лекувани без оглед на финансовите възможности на родителите.
2. Досега от Сейнт Джуд не бяха проявявали интерес, въпреки че сме правили запитвания за всички наши деца с онкологични заболявания.
3. За Мехмед е огромен и рядък шанс да бъде лекуван в тази болница.
Американските специалисти по правило очакват лекуващия лекар на детето да се свърже с тях, такава е практиката във водещите лечебни заведения по цял свят.
Д-р Христозова, лекуващ лекар на Мехмед, отказа да се свърже с американските си колеги с обяснението, че „няма какво повече да направят, което ние не сме направили тук”. Това на практика лишава детето от всякаква възможност да кандидатства за лечение, въпреки уникалния шанс, който му се предоставя!
В Университетска болница Мюнстер, където направихме второто запитване, не само разгледаха документите на детето, но и незабавно предложиха вариант за лечение – нова химиотерапия, след която, при добър резултат, да се опита автоложна трансплантация със стволови клетки.
Цената на лечението в Мюнстер е 200 000 евро, които няма как да бъдат събрани в кратък срок, а време няма, затова д-р Ута Дирксен, след обсъждане на клинична онкохематологична комисия, се свърза директно с лекуващата лекарка на Мехмед, за да предложи терапията да бъде проведена в „Света Марина”.
Д-р Христозова все още не е отговорила и на немския си колега! За сметка на това, се обади вчера на майката на Мехмед и направи всичко възможно да я разубеди, защото предлаганата от Мюнстер терапия била токсична за сърцето и родителите сами трябвало да поемат риска. Интересно как би могла майката да вземе такова решение, което е от компетенцията единствено на тесен специалист и хуманно ли е да се прехвърля отговорността върху нея?
Все пак, Атидже прие. В момента търси линейка, която да превози детето до Варна, въпреки нежеланието на д-р Христозова.
И още един въпрос ни измъчва: След като се оказва, че има вариант за лечение, защо близо 3 месеца не е предприето?
Всъщност, въпросите ни са много. И ще ги зададем, макар да знаем, че отговор няма да получим:
Защо толкова време едно дете беше оставено да полудява от болка и едва преди два дни му беше осигурен морфин?
Защо д-р Христозова отказва да съдейства за приемането на Мехмед в „Сейнт Джуд”?
Защо не отговаря на д-р Дирксен?
Защо възпрепятства усилията на толкова много хора, които се опитват да направят каквото е по силите им за едно малко момче?
Защо не изпълнява дълга си на хуманен медик?
Какво се случва, наистина не разбираме? Откъде такова непобиращо се в ума бездушие и жестокост?
Защото това е жестокост. Друга дума няма.
Това е снимка на Мехмед отпреди 4 месеца. Доверчиво, усмихнато личице, очакващо помощ от големите.
Слабо, измъчено телце, но със сила, вяра и дух, пред които можем само да коленичим.
И да молим за прошка!
-------------------------------------------------------
Как може тая да не казвам каква да ОТКАЗВА да съдейства за лечение в чужбина.
Който може да напрсви нещо, да действа. Защото на тази..хм.. лекарка мястото е в затвора.
|
Потресена съм
