Не виждам никаква връзка между начина, по който се ползва сградата на нашето генерално консулство в Одеса и определянето на петно за строителство на украинско генерално консулство в Морската градина |не знам защо още се нарича градина това място - сигурно по инерция|. Дали сградата на нашата мисия се ползва възмездно или безвъзмездно е съвсем отделен въпрос и той води началото си от 70-те години на миналия век, когато страна по договорните ни отношения беше несъществуващата вече СССР. Разбира се, че принципът на паритет изисква на Украйна да бъде предложено място за строителство на консулство, но няма обичай, да не говорим за договор, по който то да бъде в парка на Варна. Самото общинско решение - съмнява ме да има такова - би било в пълно нарушение на закона и трябва да се оспори в съда. Да сте видели някой да строи посолства или консулства в парковете на град Виена!?

Такава мечешка услуга от страна на нашите общинари не е в интерес и на украинската страна. Ако допуснем, че подобен проект се осъществи то той ще бъде един красноречив паметник на украинско посегателство върху изконна ценност на град Варна. Така един символ на украинската държавност ще се нареди до останалите съмнителн откъм почтеност белези на преходния период във Варненския парк.

За съжаление позицията на Кирил Йорданов на тази пресконференция звучи крайно демагогски.