Сега ще напиша тук един стих, написан през декември 2003.

Към А. Огоста

Здравей, Антония!

Ти беше права,
той е прекрасно момче.
Говореше, като че от векове
ни познаваш.
Искам пак да те видя,
поне веднъж,
искам пак да ни говориш,
на двамата -
млади, с отворени широко очи,
търсещи и незнаещи,
красиви,
вечни. (Почти.)

Все още пари раменете ми
бялото слънце
на оня ден, когато ме рисува
със здравец,
четеше от своите стихове.
Имам бадемови очи.
Жива съм, защото обичам.
Така ме научи ти.
С теб си приличаме малко.
Обичам те, Антония,
обичам морето си,
обичам и него - прекрасното момче.

-----------------
Дюканка в доживотна четвърта

Редактирано от Dorchester на 08.11.08 13:27.