Бургас и туризъм! Ти май не си много в час я по-добре прочети какво казват бургаските хотелиери.
Пътят дотам вече не е както преди десет години. Едно време, когато тръгнех за морето и табелката на София останеше зад гърба ми, си казвах: "Чака ни дълъг път", и с нетърпение следях всеки следващ показалец на оставащите километри. Сега се качваш на магистралата и след около четири часа бързо каране вече си в Бургас. Пейзажът започва със слънчогледови полета и онова усещане, което винаги съпровожда първия поглед към морето. Комините на нефтения комбинат обаче не се оставят да бъдат незабелязани. И вече сме в Бургас, сред първите блокове на крайните квартали и по булевардите, пълни с нетърпеливи летовници, бързащи да избягат от града към избрания курорт.
Като изключим това, че е на морето, че има пристанище и летище, което обслужва стотици чартърни полети през лятото, Бургас е съвсем нормален град. Повечето хора, които живеят тук целогодишно, понякога не стигат до плажа години наред. А и плажът на града едва ли е най-подходящото място, където хората биха се къпали или прекарали почивката си. Най-малкото заради непосредствената близост на корабите и пристанищните кранове.
"Туризъм? Тук?"
Така реагира един хотелиер, който наскоро е купил централен хотел в града и планира да изгради на негово място петзвезден комплекс. Хиляди туристи минават на ден през Бургас, но не остават в него. И защо, след като само на 10-20 км оттук могат да намерят истинско място за почивка, казват хотелиерите. И въпреки това има планове Бургас да се развива като притегателен център за туристи. Вече има проект за изграждането на яхтена марина на централния плаж, отделно от корабното пристанище. Около марината трябва да бъдат построени транспортни и брегови съоръжения, административна сграда и поне шест хотела. Едва тогава Бургас ще стане интересен за туристите, твърдят работещите в бранша.
Не е ясно обаче дали инвеститорите в бъдещото яхтено пристанище са взели под внимание факта, че скоро ще започне работата по изграждането на петролопровода Бургас - Александруполис. Иначе това е актуалната тема за разговори в града. Повечето бургазлии са притеснени, че тръбата ще засенчи и затрудни туризма. "От стратегическа гледна точка проектът е важен. Трябва обаче да се спазят всички екологични норми, да се използват модерни технологии, за да се избегнат разливите. Местната администрация трябва да наеме максимално компетентна група, която да оцени проекта и да каже дали петролопроводът е добър или не за Бургас", каза собственикът на една от най-големите компании в рибната индустрия "Атлантик" Петко Русинов. Добавя, че все пак гледа положително на строежа на петролопровода, въпреки че той може да засегне риболова. Именно с този проект е свързан и един от основните проблеми на града - липсата на достатъчно информация. И представители на бизнеса, и хората по кафенетата и ресторантите казват, че им се иска да има повече яснота по темата - кой какво прави и кой какво контролира.
Друг проблем, за който говорят всички и навсякъде, са задръстванията. Според Русинов е неприемливо все още да няма построен път към Южното Черноморие, който да не минава през града. Това трябва да е целта на следващата администрация, смята той. "Градът не е готов да посрещне автомобилния трафик, който се засилва все повече. През зимата това не се забелязва толкова, но през летните месеци проблемът наистина е сериозен", смята и изпълнителният директор на компанията за захарни изделия "Победа" Михаил Чоролеев. Думите му веднага намират доказателство в задръстването, в което попадаме на тръгване от фабриката на компанията. И докато Чоролеев определя Бургас като един от трите центъра на развитие на икономиката на България, други представители на бизнеса гледат по-критично.
"Няма развитие"
казва Петко Русинов от "Атлантик". И допълва: "Преди 1989 г. нефтозаводът обработваше 12 млн. тона нефт. Сега обработва два пъти по-малко. Преди се ловяха 130 хил. тона риба. Сега целият Бургаски окръг вади 5 хил. Единствено туризмът се развива, а с него и леката и хранителната индустрия. Няма нищо лошо в това развитие, но то трябва да се сложи в рамки, които да пасват и на туризма, и на строителството, и на екологията."
Част от спънките пред икономическото развитие на града е липсата на работна ръка. Повечето местни жители са заети в туризма - околните курорти търсят и хора с чужди езици и компютърни умения, и нискоквалифицирана работна ръка. Ефектът върху бизнеса е вече осезаем, а компаниите се опитват да намерят стратегическо решение на проблема. В "Атлантик" например залагат на обучение в чужбина и по-високи заплати за специалистите си, докато в "Победа" обмислят да модернизират производството, така че да не са толкова зависими от пазара на работна ръка.
Морето вече е зад гърба ми. Слънчогледите ме изпращат в застинала поза под жаркото слънце. Тръгвам си от Бургас с лека завист към хората, които живеят в него - за морската градина, десетките капанчета и класиката "цаца с бира".
|