Re: “Бизнес и търговски център”- Варна / Градове / Варна

Първо прочете тази статия!
Архитектурата на Варна от 1944 г. до днес(2004г.)
През 1944 г. Варна има 75 000 жители, а днес - около 350 000. Това нарастване е свързано с икономическото развитие на града във всички области и приоритетно в областта на корабостроенето, корабоплаването, химията и курортното дело.
След 9.ІХ.1944 г. огромна армия от проектанти, инженери, техници са обединени в Градска проектантска организация. Работи се по предварително набелязани планове и програма. Грешен или не, този начин на работа ражда в периода 1944 – 1989 г. ярки образци на съвременната архитектура. Илюстрации са Дворецът на културата и спорта, Фестивалният и конгресен център, Партийният дом (общината), хотел “Черно море”, морска гара, автогарата, аерогарата, Стоматологичната поликлиника, Домът на учените, Домът на журналистите, мостът естакада, курортните комплекси Дружба (Свети Константин), Златни пясъци и други. Планирано се доизгражда Морската градина, пространството около Археологическия музей и общината, търговските комплекси по бул. “Владислав” и ул. “Цариброд” (“Направи си сам”).
Строят се много нови заводи и заводски административни сгради, болници, поликлиники, училища. Изграждат се Фериботният комплекс, Девненският промишлен комплекс, пристанище Варна-запад и други. Огромното строителство поставя пред проектанти и инженери редица въпроси за решаване. Това се отнася особено силно до жилищното строителство, един световен проблем. Допусна се за сметка на архитектурните качества да се построят сериен тип панелни жилищни сгради без собствен образ с грозни, повтарящи се фасади. Ако това строителство е оправдано за решаване на жилищната криза, в никакъв смисъл не е от естетична и архитектурна гледна точка. Независимо от всичко има и ценни архитектурни постижения, каквото е изграждането на жилищен комплекс “Чайка”.
В процеса на плановото изграждане на града се обръща сериозно внимание на запазването и реставрацията на архитектурните паметници и приобщаването им в новата среда. Особено сполучливо в тази насока се изявява арх. Камен Горанов. Негови реставрационни постижения са парк-музеят “Владислав Варненчик”, Обсерваторията и планетариумът, Домът на архитекта, Домът на младоженците, Домът на Янаки Флори (Българо-германско социално дело), Етнографският музей, Музеят на Възраждането, възрожденският комплекс на улица “8 ноември” и други.
Архитектите включват в разработките си съвременни материали – бетон, пластмаса, термостъкло, алуминий, облицовъчни камъни. Използват се нови технологии. Умело се борави с видимия бетон в изграждането на сградите на общината, Двореца на културата и спорта, морската гара, автогарата и други. За първи път в страната се използва мембранен покрив при изграждане на Двореца на културата и спорта, изцяло алуминиева облицовка на сградата на Фестивалния и конгресен център.
Не може да се определи с общо наименование архитектурният стил, въз основа на който творят архитектите. Това е съвременна българска класика, рационализъм, социалистическа архитектура с примес на съветска и т.н. Няма обща формулировка за стила на новата архитектура, но има архитектура – носител на нови идеи, и доказателство за това е съвременният облик на града, дело на десетки талантливи архитекти, строители, инженери, някои от които творят и сега.
Промените, настъпили след 10 ноември 1989 г., дават отражение и на съвременната архитектура. Тя се развива в две посоки. Едната е безплановото строителство. На малки обеми се изграждат кичозни жилищни сгради, истински архитектурни безсмислици. И другата, която дава свобода на въображението на архитектите, които създават модерни частни и обществени сгради, предимно хотели, банки, офиси с изчистени форми, като се използват съвременни материали, най-често стъкло и пластмаса, модерни бои и облицовки. Особено силно впечатление правят обновените курортни комплекси Свети Константин и Златни пясъци, съвременните сгради на банка “Експрес”, представителната сграда на “Мерцедес”, Инвестиционна банка на ул. “Цар Асен”, реномираните сгради на хотел “Лондон” (сега “Мусала”), хотел “Сплендид” на бул. “Владислав”, реставрираните сгради по улиците “Преслав” и “Цариброд” и десетки други.
Варна е град с многовековна история, с уникални архитектурни паметници от всички епохи, с изключително географско положение и климат, с уникален морски парк, най-красивият град в страната.
Старите майстори са ни завещали много красота, която съвременните архитекти трябва да съхранят. Вплитайки я в новата архитектура, да създадат верния архитектурен образ на стара и нова Варна.