Ето още по темата!

Другият проблем е икономическата целесъобразност от изграждането на 100-метровите билдинги. Част от големите инвеститори са скептични относно ефекта от подобно вложение. Според тях зад повечето планове за небостъргачи у нас не стоят крайни инвеститори, а по-скоро спекулативни интереси, чиято цел е разработването на имиджов проект, който да бъде продаден на голяма западна компания.

Опитът сочи, че строителството на небостъргач е с поне 30% по-скъпо на единица площ от това на нормална като височина сграда, коментира управителят на "Бизнес парк София" Росен Плевнелиев. Заради изискванията за пожарна безопасност например се налага изграждането на два пъти повече асансьори и стълбища, както и на допълнителни съоръжения и инсталации. Това води до по-висока себестойност на обекта и повече общи части, което е равносилно на по-високи наеми и разходи за поддръжка, обясни той.

Според него у нас все още са малко компаниите, готови да плащат по-скъп наем заради имиджа от офис в небостъргач. Ако площите в него се отдават на установените за даден район цени, това ще намали възвръщаемостта от инвестицията. При 10% средна годишна доходност от офис площи у нас към момента, за небостъргач тя може да падне и до 7-8%. Тези нива са близки до лихвите по депозитите на някои банки и рискът просто не си струва, обясни Плевнелиев.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите