Обяснения, оправдания и ..... / Градове / Варна

КОЛА БЛЪСНА ДЕТЕ В МОРСКАТА ГРАДИНА!!!
Автор Ана Стефанова
10.09.2006

Днес, в 18.30 ч. в Морската градина, от лявата страна на сградата на Делфинариума, пред очите ми, тъмнокафяв Опел с рег. N В 6274 СХ блъсна дете на колело. Инцидентът стана на тясна алея, така че колата беше почти върху тревната площ. За щастие детето се отърва само с уплаха. Извършителката беше видимо притеснена, заедно с нея имаше и по-възрастна жена. Попитаха ме мое ли е детето, без да им отговарям веднага (защото няма значение чие е детето) попитах момченцето как е. Беше станало и си тръгваше с велосипеда си и още едно негово другарче; отговори ми, че е добре. Казах на извършителката, че това не е място за коли, при което ми бе отговорено, че тя е по работа и аз се заяждам, какво ще спечеля от това, че записвам номера на колата. Възрастната дама ми каза: ”Ама тя спря!”(!!!)

Нямам какво да коментирам повече – децата са на всички ни. Страшно е, когато някой е виновен и реагира на очевидците като на заядливи натрапници; освен това – защо все говорим за “кой какво ще спечели”, особено, когато са застрашени детското здраве и живот...

До кога извършителите на нарушения и престъпления ще искат от обществото да се държи все едно нищо не се е случило;до кога ще съществува само "моето дете и твоето дете", "аз какво печеля и ти какво печелш"? Нима не съществува НИЕ, заедно с няколко лесни правила, които ще осигурят на Всички ни поне малко по-лесен и по-спокоен живот?

Трябва ли наистина да се случи нещо страшно, за да се спре автомобилното движение в Морската градина? Къде децата могат по-безопасно да карат колела?

Заплащаме скъпи и помпозни медийни кампании “Да спрем войната по улиците!”, когато същата тази война се води дори в парковете, противно на всякакви правила и закони и никой нищо не може да направи. Как ще влезем в Европа, като е абсурдно дори да си представим, че подобен инцидент би могъл да се случи в кой да е европейски парк. Когато не правим нищо или правим малко срещу този скъпо платен фарс във всичките му изяви и лица, ставаме виновни съучастници в него. Заплащаме с гражданската си съвест и човешко достойнство, чувство за безпомощност и безсилие, с живота на децата, родителите, съгражданите си.