Много пъти българите са вземали нещата в свои ръце. Из между огромния брой пример ще дам двата, според мен, най-силни.
Първият е въстанието на Асен и Петър. Не с лучайно името на по-малкия брат се дава винаги първо и не случайно цялата династия се нарича Асеневци. Геният на Асен е предизвиквал уважение дори и у най-свирепите му противници. Но няма да навлизам в повечед исторически подробности - има още много причини поради които аз го посочих в класацията "Великите българи".
Вторият е Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Това е акт извършен в много сложна политическа и международна обстановка. За тези които не знаят, ще отбележа, че един от най-големите противници на този акт е била Русия, нашата освободителка. Сред многото мерки които предприема Русия е и изтеглянето на всички руски офицери от българската армия. Обезглавявайки войската ни, Дядо Иван се е надявал, че България лесно ще стане плячка на някой от хищническите си съседи. Съвсем скоро след Съединението Сърбия напада България. Срещу маститите сръбски генерали се изправя армия в която най-старшия чин е бил капитан. Всъщност почти е нямало офицер който да е навършил и 30 години. Дори главнокомдващия (Княз Александър Батенберг) е бил на 26. Та тези "хлапета" за по-малко от месец кара светът да гледа с уважение на България и да признае нейното Съединение.
Има много примери и след Симеон Велики когато българите не сме чакали някой друг да ни "оправи". А борбата за гражданските ни права е процес, който не бива да прекъсва нито за ден или за час.

Всичко българско и родно -
любя, тача и милея.