|
|
| Тема |
Re: Намерете разликите [re: Бapбapeлa] |
|
| Автор |
Kamba (непознат
) |
|
| Публикувано | 08.07.06 16:13 |
|
|
|
През последните десетилетия парковете по света се превърнаха в елемент от културата на народите. Навлизаш в зелените пространства на крайдунавските австрийски градове, минаваш през Хайд Парк в Лондон или през Сентръл Парк в Ню Йорк и си правиш извод за ценностната система на нацията и за хората, които са избрани да ръководят тази нация. Как се поддържа, за какво се използва. Минават ли автомобили между хората накичени гордо с пропуски на общината. Трещи ли чалга отвсякъде, мирише ли на пържена цаца и кебапчета. Сергии за сладолед, царевица и семки преграждат ли пътя на пешеходците. Може ли някой да си помисли дори да паркира в тревата в парка, за да не го одраскат по-големите камиони, които циркулират там... Един поглед ти стига за да ти стане ясно културното ниво и степента на гражданско самосъзнание в даднения регион.
За съжаление на съвременниците последните два кмета на Варна ще се запомнят предимно със съществения си принос за доразграждането на Морската градина. Тя е огледало на манталитета, на начина им на управление. Изприказваха се безброй загрижени приказки по радио и телевизия за автореклама. Резултатът е тотална пълзяща свинщина в парка. С незапомнени темпове се завземат зелени територии за да обслужват интереси, които сравнени с делото на Антон Новак изглеждат кокошкарски.
Под благовидния предлог, за благоустрояване на някое кътче в парка се вкарва тежка техника, бетонират се зелени площи, разполагат се търговски бараки, освинва се всичко наоколо и се регламентира достъпът на всякакви автомобили. Кметът се саморекламира с някакви безсмислени регламенти. Боклукът да се извозвал от 07 до 11. Следобед да се зареждат заведенията. ( Не е споменато кога се разрешава на пешеходците, децата и майките да минават през парка ) Ами след като сме община на чиновническо-бюрократичното мислене така ще бъде. Аз не се дистанцирам от този проблем. Той е и мой. И ме е срам, че почти безучастно ставам свидетел на победата на кокошкарски интереси в съюз с алчното чиновничество за сметка на обществото. Надеждата ми е, че щом и на други хора това прави впечатление може да се осъзнаем и рано или късно да потърсим сметка от длъжностните лица. Само така би могла да се промени тази грозна и подтискаща тенденция.
| |
| |
|
|
|