If war is what they want, war is what they get
- тайно спестяваш цяла година от "високата софийска заплата", за да идеш за 3 дни до Варна, а през това време, скрит зад анонимен ник,
убеждаваш всички в интернет какво село е там
- любимият ти сайт е www.e-bane.net (и в живота си така - ебане нйет), особено обичаш графата "по какво ще познаеш провинциалиста в софия" - напомня ти на разказите на майка ти за първите й дни в софия
- идва заветното лято, ти умираш от скука в празната софия (всички са на село - или по-скоро по родните места), хващаш БдЖ (евтинко значи хубаво) и си във Варна
- звъниш на всички номера в телефона си, за да се похвалиш, че виждаш морето през прозореца си. това, че си на квартира на 16 етаж в краен варненски квартал, не го споменаваш
- едва си пристигнал, а чувството за пропиляна ваканция вече те преследва, бързай към плажа
- използваш градски транспорт, пари за такси няма
- страх те е да се качиш на такси
- страх те е да влезеш в заведение
- страх те е да си купиш нещо
- постоянно се чувстваш се ограбен, без да си купил каквото и да е
- музеи, галерии... егати скуката...а, кръчма - идвам довечера!
- показваш Колумбов ентусиазъм към нови и неподозирани за теб открития:
> я, тук имали асфалт по пътищата
> потресен си, имал си и свои радиостанции...
> и тия гледат Канал 1... ще разкажа на момчетата в квартала
> странно... аз си мислех, че тук всички се познават, а Пешо от казармата никой не го знае...
- говориш си сам - така, че всички да чуят аристократичния ти акцент, но вместо да те понесат на ръце, минувачите те гледат лошо
- прекаляваш с израза "аз съм от софия, копеле" и коментарите за селския произход на варненци, след което те пребиват "без причина"
- реваншираш се с едно "че ви откинем главите, кога дойдете у софия" и отиваш на плаж
- 3 дни по десет часа не мърдаш от мястото си. печеш се, цвърчиш. боли, но доблестно търпиш... ярко червената кожа е гордост за софиянци. после ще показваш изгарянията с достойнство, като ветеран наранявания от Балканската война
- за първи път виждаш лебеди и, за разлика от панчаревските, никой не ги яде
- най-доброто място да се отървеш от забравен в джоба ти билет от софийски градски транспорт е централната алея в Морската градина
- снимаш се с напълно непознати момичета на плажа, след което ще разказваш на аверите как си ги свалил
- пържена пресолена цаца с бира в някое забито капанче ти се струва първокласна вечеря. и за нея ще разкажеш на приятелите.
- дискотеките ти изглеждат твърде снобарски, тъй де - ти в софия пари за вход не даваш, че тук ли... отиваш на кръчма
- догодина отиваш на бунгало по южното черноморие, оправдавайки се, че тук е "твърде обикновено" за теб. истината обаче е, че просто Варна не ти е по джоба
- превръщаш се в поредният софиянец, чиято неосъществена мечта в живота ще е да си купи гарсониера във Варна
|