Честно и аз не знам....
Кефи ме една мисъл на Хемингуей дето всичко, което било отдалечено от морето е провинция. Но пък столицата ни е лицето ни пред света.

В същото време видни столичани от Обеля правят масово варене на лютеница в междублоковото пространство, като едни европейци:))

Имах и един случай дето много ми стана смешно. Плачевно вмешно.
На плаж сме на Златните. Кутурна работа, волейбол, басейн..
Компания млади хубави хора сме.
До нас са седнали една силно разклонена фамилия барбарони с ясен западен диалект, твърдо говорене, грешна граматика и величествено говорене за себе си в мн.ч. Децата врещят, майките ги бият, бащите жулят карти и псуват. По едно време разтвориха вестниците и почнаха да режат доматки и сиренце. Късат и саламче, замезват яко. Щастливи като хипита на Уудсток:)) (btw и банските им бяха от тогава щото като че ли бяха плетени на 4+1 куки)
Но това не ме възмути толкова.
Тъпото беше когато едно от мамунчетата с неопределн пол си изтърва домата в пясъка, ревна, майка му се опита да го успокои с 2-3 шамара, то естествено ревна повече и тя му викна:
"Я СЕ ВИЖ БЕ! ЗАСРАМИ СЕ ! ДОРИ ДЕЦАТА ОТ ПРОВИНЦИЯТА НЕ ПРАВЯТ ТАКА!"
... та това ме подразни мен де...
Но все си мисля, че колкото е по-гламав столичанина и колкото по е несигурен в произхода си и неуверен, толкова по използва местоположението си за плюс, защото други няма.
А спокойно, Варна не е провинция....