Моля ти се, знам много по-добре от теб кой е проф. Бешевлиев. Независимо какво казваш, трудовете му за древнобългарските надписи са били забранени за изучаване. Та на кой комунист му се е искало да се знае, че българите са имали писменост.

Края на 19 и началото на 20 век се поставят основите на съвременната българска археология. Нейни първи основатели и пионери са чехите братя Шкорпил. Те ú давата силен тласък и тя поема по своя път на развитие. Делото на двамата братя Шкорпил не остава без последователи. В самото начало на новия век в България работят французите – Ж. Шабоно, Ф. Шапутие и П.Льомерл. Те откриват повторно известия старобългарски надпис от Филипи. Той е съставен от няколко плочки. Тези старобъргарски надписи, както и намерините по-късно биват разчетени от един от най-големите български учени в областта на епиграфиката – проф. Веселин Бешевлиев.

Професор Веселин Бешевлиев е роден в София през 1900 г. Като повечето будни българи и той от малък се увлича по история. Едва деветнадесет годишен проф. Бешевлиев започва да следва в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той записва специалност Славянски филологии, но напуска университета през 1920 г. за да отиде в Германия. Там продължава своето образование. През периода 1920-1925 г. бъдещия учен следва Класическа филология в германските градове Хале, Йена и Вюрцбург.

След като завършва своето обучение, той се завръща в България. Неговите качества и клалификация стават повод младия Бешевлиев да бъде назначен за асистент в Софийския унивирситет. Само няколко години по-късно защитава доцентура. На 29 години той е един от уважаваните и утвърдени преподаватели в родната Алма Матер. През 1933 г. става и професор в първото наше висше училище, където той преподава до 1944 г.

Веселин Бешевлиев е един от големите български епиграфи. Неговия творчески път обаче е разделен на два периода. Първия обхваща времето от 1926 до 1944 г. Тогава излизат следните негови трудове "Гръцки език в първобългарските надписи" (1926 г), "Употребата на императивус аорисити и на императивус презентис в старогръцката молитва" (1927 г.), "Към въпроса за т. нар. адмиратив в българския език" (1928 г.), "Към въпроса за етногенезиса на старите македонци" (1932 г.), "Български паралели към Хезиодовите ерга кай хемерий" (1933 г.), "Влиянието на гръцкия език върху българския" (1933 г.), "Българи и гърци и техните взаимни влияния през вековете" (1938 г.), "Плиска в географските карти от 17-18 век" (1940 г.)

След 1944 г. много от известните и утвърдени в своята област учени са репресирани. По-голямата част от тях биват уволнени. Сред тях е и проф. Веселин Бешевлиев. Неговите заслуги пред българската историческа и археологическа са много, поради това няколко години по-късно той е реабилитирен. С тази реабилитация е свързан неговия втори творчески период. Към него спадат повечето му по-зрели научни трудове.
По известните от тях са : "Епиграфски надписи" (1952 г.), "Надписите около Мадарския конник" (1956 г.), "Траките в края на античността" (1961 г.), "Из късноантичната и средновековна география на Североизточна България" (1962 г.), "Късногръцки и къснолатински надписи" (1964 г.), "За континютета на античните градове в България" (1965 г.), "Античните градове и съдбата им в ранното средновековие" (1966 г.), "Значението на крепостите в Прокопиевото съчинение Де едифициис" (1970 г.), "Първобългарските надписи и тяхното културно и историческо значение" (1971 г.).

Естествено това е само една малка част от научното творчество на проф. Веселин Бешевлиев. Заслугите към родната историческа и архелогическа наука са толкова много, че неговата личност и труд заслужават уважение от страна на съвременните българи.


Виж, ако искаш и Уикипедия

Веселин Бешевлиев
български историк и филолог

Роден: 25 март 1900
София, България
Починал: 9 октомври 1992
София, България

Веселин Иванов Бешевлиев е български историк и филолог. Член-кореспондент на Българската академия на науките е от 1941 г. Автор е на Първобългарски надписи (1935–36).

Следва история и славянска филология в Софийския университет (1919–1920) и класическа филология в Германия — Хале, Йена и Вюрцбург (1920–1925), където завършва с докторат. Асистент (1925–1929), доцент (1929–1933) и извънреден професор по класическа филология в Софийския университет (1933–1944). Действителен член на Българския археологически институт (1933), член-кореспондент на БАН (1941). Ръководител на секция Епиграфика при Археологическия институт и музей при БАН (1958–1964) и на секция Етногенезис на балканските народи и историческа география на Балканите при Института за балканистика при БАН (1964–1972). Член на Унгарското ориенталско дружество. Носител на Хердерова награда през 1972. Действителен член на Саксонската академия на науките от 1974 година.


Произведения [редактиране]
Курсове в Софийския университет
Историческа граматика на старогръцкия език
История на старогръцкия език
Александрийска литература
Новогръцки език
Докторска дисертация: Kritik der bisherigen Ansichten über den Gebrauch des Imperativs und des Optativs im griechischen Gebet. Würzburg, 1925.
Монографии
Гръцкият език в прабългарските надписи. — Годишник на народния археологически музей, 4, 1926.
Гръцки и латински извори за вярата на прабългарите. — ИЕИМ, 8–9, 1929, с. 149–334.
Първобългарски надписи. — Годишник на СУ истор.-фил. Факултет, 31, 1935, с. 1-162; 32, 1936, с. 1–48.
Вярата на първобългарите. — Годишник на СУ истор.-фил. Факултет, 35, 1939, с. 1–63.
Die protobulgarischen Inschriften. Berlin, 1963, 382 p.
Spätgriechische und spätlateinische Inschriften aus Bulgarien. Berlin, 1964, 235 p.
Първобългарски надписи. С., 1979, 296 с.
Die protobulgarische Periode in der bulgarischen Geschichte. Amsterdam, 1980, 546 p.
Първобългарите. Бит и култура. С., 1981, 167 с.
Прабългарски епиграфски паметници. С., 1981, 184 с.
Студии и статии
Чаши от черепи у прабългарите. — Годишник на СУ, Истор-филол. факултет, 22, 1926, с. 1–23.
Към прабългарските надписи. — Годишник на СУ, Истор-филол. факултет, 23, 1927, с. 1–20.
Der Titel kanárti keínos. — BZ, 32, 1932, р. 13–15.
Zu der Inschrift des Reiterreliefs von Madara. — Byzantinisch — Neugriechische Jahrbücher, 9, 1932, p. 1–35.
Нов прабългарски надпис. — ИБАИ, 7, 1933, с. 399–401.
Първобългарските надписи от Хамбарлин. — ИИД, 8, 1933, с. 24–48.
Исторически преглед на досегашните издания на първобългарските надписи. — Годишник на СУ, Истор-филол. факултет, 30, 1934, с. 1–12.
Към въпроса за тълкуването на надписите около Мадарския конник. — Годишник на СУ, Истор-филол. факултет, 30, 1934, с. 1–28.
Die byzantinischen Bestandteilen der protobulgarischen Inschriften. — ИБАИ, 9, 1935, с. 269–272.
Няколко бележки към българската история. — Годишник на СУ, Истор-филол. факултет, 32, 1936, с. 1–37.
Новият извор за поражението на Никифор І в България през 811 г. — Годишник на СУ, Истор-филол. факултет, 33, 1937, с. 1–8.
Плиска в географските карти от І-VІІ в. — МкП, 12, 1940, 3, с. 43–50.
Zur Deutung und Datierung der protobulgarischen Inschrift vor dem Ritterrelief von Madara, Bulgarien. — BZ, 47, 1954, p. 117–122.
Славянизми в прабългарските надписи. — В: Сборник в чест на акад. Ал. Теодоров — Балан. С., 1955, с. 99–103.
What was the title ptzirgou (ptzyrgou) boilas in the Protobulgarian inscriptions. — Bsl, 16, 1955, p. 120–124.
Les inscriptions du relief de Madara. — Bsl, 16, 1955, p. 212–254.
Надписите около Мадарския конник. — В: Мадарският конник. С., 1956, с. 51–113.
Византийски триумфални обичаи, акламации и титли у българите в ІХ в. — ИЕИМ, 3, 1958, с. 3–38.
Надпис ли е бил „Именникът на българските князе“. — ИАИ, 24, 1961, с. 1–8.
Die Anfange der bulgarischen Literatur. — IJSLP, 4, 1961, p. 116–145.
Protobulgarische Inschrift auf einer Silberschale. — Byzantion, 35, 1965, p. 1–9.
За славянските племена в Североизточна България от VІ до ІХ в. — В: Преслав. І. 1968, с. 17–28.
Randbemerkungen über die „Miracula Sancti Demetrii“. — Byzantiná, 2, 1970, p. 285–300.
Zwei Bemerkungen zur historischen Geographie Nordostbulgariens. — In: Studia balcanica. 1. Recherches de géographie historique, Sofia. 1970, p. 69–78.
Die Kaiseridee beiden Protobulgaren. — Byzantiná, 3, 1971 p. 81–92.
Les inscriptions protobulgares et leur portée culturelle et historique. — Bsl, 32, 1971, p. 35–51.
Zwei Versionen bei Teophanes und Nikephoros dem Patriarchen. — RESEE, 9, 1971, p. 363–367.
Die Feldzüge des Kaisers Konstantin V. gegen die Bulgaren. — ЕВ, 1971, 3, р. 7–17.
Географското минало на Плиска и нейната околност. — Известия на Народния музей — Шумен, 6, 1973, с. 3–13.
Първобългарски амулети. — Известия на Народния музей — Варна, 9, 1973, с. 53–63.
Нов възпоменателен първобългарски надпис. — В: Сборник в памет на проф. Ал. Бурмов. С., 1973, с. 412–418.
Die Botschaften der byzantinischen Kaiser aus Schlachtfeld. — Byzantiná, 6, 1974, p. 73–83.
Към въпроса за девташларите. — Известия на Народния музей — Варна, 12, 1976, с. 1–7.
Бешевлиев, В. Прабългарски епиграфски паметници. С., 1981


Repetitio est mater studiorum...
Ignoratio non est argumentum!