Привет,
попаднах случайно на темата и, честно казано, се забавлявах искрено на реакциите на някои потребители тук.
Тъй като не съм от Варна, тук във форума "Варна" ми прави впечатление чувствителността или по-точно - реактивността на варненци. Казвам го в добрия възможен смисъл
В София съм присъствал на същата описана ситуация, аз също съм ходил до касите да задавам въпроси по обслужването, само че тогава ставаше въпрос за прожекция в кадрово съотношение 16:9 вместо 2.35:1 (за пояснение: 2.35:1 е световният стандарт за анаморфно широкоекранно кино).
Професионално изработен филм следва да получи подобаващ (съответен) екранен вид - киносалонът не трябва да отстъпва в професионално отношение, тъй като така се затрива трудът на режисьор, сценарист, оператор, монтажист, актьори и пр.
Дигиталните киносалони (всички, не само тези в България) са лицензирани и отговарят на директивите на DCI LLC. (Digital Cineма Initiative) - съответно, киното се води "DCI-compliant" и независимо, че е в България, стандартите на прожекция са същите, както в целия свят. (Корекция: би трябвало да са същите!) Компромисът е силно нежелателен, тъй като се дискредитира дигиталната кинематография като такава. Обикновено става дума за човешка грешка (на "киномеханикът" - независимо, че в действителност работата му вече няма общо с механиката, а с мрежовите и компютърни технологии).
В конкретния случай - DCI-енкриптирания файл има задължително звук и щом той не се чува в залата, значи не е комутиран правилно - най-вероятно не е включен аудиосплитера. Ergo => human error.
Стартирането (по-точно правата за стартирането) на файла е доста сложна процедура, свързана с изискванията на DCI за антипиратство и други технологични ограничения, за които не ми се навлиза в подробности сега.
Стартира ли се веднъж файла, е крайно нежелателно прожекцията да се прекъсва. Освен примерно в случай на пожар, земетресение или други форсмажорни обстоятелства, при които се спира цялата система.
Нормално и правилно е клиентът-потребител да си търси правата, когато счита, че не получава продукт, за който плаща. Особено в сферата на услугите това трябва да е водещо правило - дори за сметка на търговеца. Когато повече хора започнат да показват на търговеца, че имат изисквания към качеството на продукта, той в крайна сметка ще се види принуден да се съобрази с тях - не толкова поради финансови опасения, колкото за да избегне негативния пиар и неприятностите.
Монополизмът е враг на пазарната икономика.
|