Сторването си е цяло изкуство. Да пиша - всъщност това ми е работата. Джиткал ли си из агенциите за запознанства? Побъркващо гадно е, но като няма друг изход и те....не са изход.
Под леглото няма нищо - днес чистих и само прах, прах...
Харесва ми да съм сред хора, а напоследък освен колегите други не виждам. Гледам да не мрънкам, ама ми е трудно вече. Няма с кого на едно кино да отидеш, камо ли на кръчма... Никой не ми звъни, няма покани за партита или просто за разходка. Трябва да съм сгазила лука, че да понасям такива санкции. Само че не зная къде и как, и кога.