Хм.. тук сякаш нямаш пред вид "истински и ценен" в точния им смисъл?

Чувствах се много ценен когато преди време ходих всеки ден на гости на един познат които беше болен, а и после почина, от рак. Или когато една нощ тръгнах да търся един приятел, когото никой не беше виждал от предишния ден.. Особено интересно е когато помогнеш на някои без това да е явно или пък като помогнеш на непознат.

В такива случаи се чувствам "истински и ценен", обаче не бих казал че миговете са неповторими. Има много по приятни неща - можеш да се чувстваш например обичан.

-----------

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите