Браво! Достоен отговор. Сартр е казал прости неща със сложни слова. Докато аз ще кажа и казвам обратното - наистина сложни неща с прости слова.
Съществуванието е чистото съзнание, което е вечно и единствено реално. Всички квалификации, които му приписваме и чрез тях привиждаме съдържание на "себе си" или извън себе си - свят, са само илюзорни окачествявания на абсолютно неделимото само по себе си или в себе си чисто битие. Илюзорни са, защото не са вечни, а вечно променяеми. Единствно истинско е онова, което стои неизменно, като такова каквото е, това е само битието, чистото битие и то винаги остава битие. Някои привиждат, наричат и опредлеят битието като качество на нещата, които съзираме в нас и извън нас. По този начин наричат битието, тяхно качество и го слагат като признак. Всъщност, признаците са добавените стойности на нашите квалификации, които наричаме "неща", включително нашите собствени тела, мисли, чуства и усещания, които също са "разцветки", несъстоятелно временни фонови случвания, на сцената на истинския актьор - чистото Битие, което е сат-чит-ананда. Ще рече - битие(истина)-съзнание-блаженство.
Така че, под екзистенция, аз, както и Шанкара и всички последователи на великата и единствена по рода си Адвайта Веданта, разбираме чистото същестуване, неопетнено от качествата, наречени от нас - свят или неща. Когато казвам, че аз съществувам, или че ти съществуваш, или че великият и любимият ми Рамалинга съществува, имам предвид, че осъзнавам своята извечност и съвършено неопетнена цялост. Придавам си божествени качества, които Сартр уви, сам не би си дал, ако следвам теорията му.
един за всички, всички за един
|