Под екзистенция се разбира постоянното безпокойство на човека, неговата екстатичност, проект за собственото му съществуване и поради това фундаментална свобода. Сартр свързва свободата като екзистенциална категория с отговорността и я разглежда не като противовес на природния детерминизъм, а като определеност на човека, като избиращ да бъде сам себе си и с това насърчател на другите да бъдат своята собствена автентичност.
....Битието-за-себе-си живее сред и чрез битието-себе-си." Човек не е онова , което е и е онова , което не е", т.е. той е едно непрекъснато ставане и изменение, екстатичност, нееднозначност и недетерминираност. Човек е незавършен, отношението му към трансцедентната вещна реалност е трансцеденцията. Но човек може да се отнася към битието-в-себе-си, защото той не е това битие. Човекът е битие, което е своето собствено нищо (човек-единство на битие и нищо). Човек не съвпада с битието си, тъй като е и нищо. Тоест в не човешката реалност се промъква нищото чрез човека. Именно защото небитието е постоянно налично, всеки въпрос полага възможността за отрицателен отговор. .....
Когато мъдрецът сочи с ръка звездите, глупака му гледа пръста!!!
|