Хаха, тук не става дума за някакви глупави фантазии за "живот" "след" "смъртта" и т.н. глупости. Подобни вярвания произлизат от фантазиите и от никъде другаде и са напълно откъснати от реалността.

Това, което писах в постинга, е, че "умират" само проявенията на Живота, но не и самият Живот, който е Безсмъртие. Всяко нещо, което има начало, има и край. Всъщност дори и в този случай - относно проявленията - е спорно дали може да се говори за "умиране" или действителността е, че просто настъпва смяна на формата. Нещо губи ли се? Какво "умира" всъщност? Сигурни ли сме, че изобщо нещо "умира"? Или това е просто една субективна интерпретация, поглед "отстрани" така да се каже, но не и действително преминаване през този процес.

Та всяко нещо, което е проявено - в дадена форма - дали човешко, животинско, растително и т.н. тяло, или пък река, планина, океан, планета, звезда - всяко проявено в определена форма нещо рано или късно губи формата си и се трансформира в нещо друго. Дали е съвсем коректно да се нарича този процес "умиране"... или дума като трансформация например е по-удачна. А това, което няма начало и край, което е непроявено и следователно неподвластно на процесите, подчиняващи се на време и пространство - то е и отвъд формите и може да се каже, че е безсмъртно, ако изобщо е коректно да се говори за "смърт" дори в света на формите. Защото, пак да задам въпроса, кое "умира" и установено ли е наистина, че нещо умира? Но дори да приемем, че проявените във форма неща "умират", то съществува Безсмъртие - и то е в Непроявеното, Вечното и Безкрайното - Живота. И всеки от нас разбира се е достъпен до това Безсмъртие, защото това е истинската ни същност.