Wow, опитваме се да бъдем l33t, а. Откъде знам, че има смърт ли? А ти откъде знаеш, че няма смърт? И можеш ли ти да докажеш, че няма смърт? Смъртта е естественият завършек на живота. А живот може ли да се твърди, че има? Какво е живот на първо време?

Какво има да се сргументира на един въпрос? Въпросът се задава с цел да бъде получен отговор. Нима в съчиненията си до седми клас си изисквал на учителите да си аргументират въпросите, когато ти дадат тема за писане? Въпросите си аз ги задавам с цел да провокирам мислене у човека отсреща и да получа информация за неговия начин на мислене, да има обмен на информация, сиреч, да се получи ОБЩУВАНЕ.

А смъртта се случва навсякъде около нас, така че които и нормален човек и на улицата да го срещнеш и да го питаш "има ли смърт?" най-много да ти се изсмее в лицето; Обикновено вярата в нещо го кара да съществува. Защо според теб има Господ? Ами защото хората вярват в него. Вярата им е изградила образа му, вярата го е увековечила и го е поставила на небето - мястото, което хората ВЯРВАТ, че е най-достойно за Господ.

А задължително ли е според теб да мина през нещо, за да рабера дали съществува? И откъде знаеш ти, че телата и материята преминават в друга форма? И най-вече не можа ли да си спестиш усилията да изпишеш всичко това, за да отговориш без да има нужда да коментираш въпроса? Щом ти е толкова неясен той защо всъщност си правиш труда да отговаряш? Как на другите потребители им беше достатъчно ясен тогава, а ти не го разбра? И можеш ли да говориш за ясни въпроси след като половината от твоите са безсмислени?

А и защо трябва да се ограничавам с уточнения "на "какво" безсмъртие", при положение, че искам да разгледам термина от всички гледни точки? Може би първо трябва да се научиш да се замисляш над въпроса, а след това над отговора.

'Cover her face, my eyes dazzle, she died young'