|
Покрай клубното стори, в което успях преди време да набутам и Акадски вампир, реших да проуча малко повече по въпроса и сега ви представям обобщена форма на това, което успях да намеря. Надявам се да ви хареса, ако изобщо решите да прочетете тоз чаршаф
Шумер е обхващал южната част на Месопотамия, а Акад – северната. Културно те са съществували от 5000/4500 BC до 2000 BC.
Един от запазените текстове е Енума Елиш, чиито първи версии са от времето на Хамурапи ( 1792 – 1750 BC) . В него има интересни моменти отнасящи се до “вампирско” поведение на :
Богове
* Нергал- “дракон, покрит с кръв, която пие от живите.”
Образът на Нергал като дракон, тържествуващ над смъртта на враговете си е често срещан образ в Шумерската литература. Той е бог на войната, чумата, смъртта, насилието, кръвта и Подземния свят. Всъщност става бог на Подземния свят, когато се жени за Ерешкигал, която е първоначалната богиня на Подземния свят
Основно, Нергал може да бъде описан като гневен, себичен и кръвожаден бог. Той е единствения от Шумеро-Акадските богове, който редовно е описван като пиещ кръвта на живите и който убива без да се поколебае именно заради кръвта, която изглежда му харесва /много!/
* Ерешкигал – Кралицата на Подземния свят и една от най –древните богини в Шумерския пантеон. С нея е свързан следния мит:
След като света бил създаден, той бил разделен между главния Бог Ану и Енки, Енлил и Ерешкигал. Братята Енки и Енлил станали владетели респективно на земята и водата, а небето било владение на Ану, така че за Ерешкигал останал само подземния свят. Тя трябвало да остане там, защото ако го напусне, Мъртвите щели да се освободят и да ‘станат повече от живите’. Самата Ерешкигал трябва да яде прах и да пие кръвза да оцелее.
* Нинурта – споменат е само в един фрагментарен текст , но по следния забележителен начин : “ къпещ се в кръвта на хората, пиейки до насита и наслаждавайки се на кръвта.”
Демони*
* Намтар
В текста “Смъртта на Гилгамеш” , Намтар е описан като пазач на подземния свят, който чака душите на мъртвите. Ако не го умилостивиш с подаръци, той ”поглъща” душата и живота ти, за да те изгони от свещеното пространство на подземния свят и за да се нахрани. По този начин, Намтар също има “вампирски” характеристики – той се “храни с живот” / мъртвите не са напълно мъртви докато не ги пусне да продължат пътуването в подземния свят/. Филологически , Намтар е интересно име , което идва от израза Нам-тар , който означава “този, който решава съдбата”, като “съдбата” е равностойно на “смъртта”. Той решава кой трябва да бъде допуснат в подземния свят и кой не. Тук може да се направи аналогия между т.нар “не-мъртви” /undead/ и тези, на който не се позволява да влязат в Подземния свят и са принудени да останат при живите
* Пазузу – в Акадските текстове той е отговорен за носещия чума южен вятър и смъртта на хора, които са изрекли лъжа. В случаите на тези, които са изрекли лъжа той изпива кръвта им и според старите Акадски текстове, той се е наслаждавал на това.
Духове на починали
Вярвало се е че тези които починат са зависими от грижите на техните семейства. Тези които не били споменавани можели да се превърнат в зли духове, изсмукващи живота от живите си роднини , а също така можели да превземат душата, за да заживеят отново в друго тяло
Когато мъртвец обитавал друго тяло, то изсмукването на енергия или пиенето на кръвта на друг били често срещани и понеже мъртвите се нуждаели да се “хранят с живот” те правели всичко за да добият кръв.
Човешки същества
Фрагменти от Акадски текст разказват следната история:
Брат и сестра, които някога служели на боговете в един момент искали да ги предизвикат и да правят каквото си поискат. Те успяли да се отделят от боговете и когато си помислили, че са спечелили вечността, боговете им се присмели и ги проклели да живеят вечно, но в същото време да не си спомнят причината и никога да не разберат как е станало така / буквално е споменато “мозъците им били изядени/. И тъй като боговете ги проклели, те се променили и станали зависими от кръвта на други човешки същества и били принудени да “живеят в нощта”.
Този текст за съжаление е запазен в малки фрагменти, но те очевидно свидетелстват за “вампирско” поведение” и дори са смятани за един от митовете за произхода на Вампиризма
* под "демони" да се разбира оригиналното значение на думата - нещо като второстепенни богове.
Тенкс на всички, който проявиха търпение
|
Вампирските митове на Месопотамия
