Малко по-свежи аспекти от римската история за кръвопиене и вкоренилия се страх у хората от това деяние.... след битката при Адрианопол - 378г., завършила изключително плачевно за римляните - 80 000 убити, в това число и римския император Валент/, готите се отправят към Константинопол да го оплячкосат. В една от ариегардните схватки между арабски наемници и готи - един арабин убива гот и започва да пие от кръвта му. Шашардисаните германци естествено решават, че това е вампир и се оттеглят да тормозят Гърция и Македония...
Всъщност и при убийството на Калигула от разярените преторианци, един от тях пие от кръвта му...
И призивът на Христос като яжте от плътта ми и пийте от кръвта ми нещо ми напомня за вампиризъм /алегоричен разбира се/.
Всъщност приносът за съвременното ни разбиране за вампир /УПИР/ е славянско "изобретение" — един от най-древните духове в славянската митология. Първоначално славяните вярвали в съществуването едиствено на две свръхестествени сили, които управлявали света — благотворните Берегини и злотворния Упир. Упирът бил символ на изначалното зло, по много неща напомнящ християнския Сатаната. Той стоял в основата на всяка несполука и всяко нещастие, властвал над земята през тъмната част от годината — зимата и постоянно се борел с Берегините за надмощие. На по-късен етап славянската религия се развила, появили се антропоморфни божества и Упирът загубил някогашната си водеща роля, но завинаги останал важна част от славянската митология. Превърнал се в безсмъртен зъл дух — кръвопиец, наричан вампир. Съвременната дума „вампир“ произлиза от старославянската форма онпыр, с характерното за старобългарския добавяне на звук „в“ пред голяма носова гласна (он), както свидетелства и традиционната българска форма въпир. (други наименования: онпыр, вопир, въпир, upir, upierz)
Ad majorem pharmacie gloriam!
Редактирано от Last roman на 06.05.06 01:01.
|