не забелязва видях как от светлината на 1 улична лампа се отделя същата светлина, нещо, като дъщерно кълбо, рехаво по краищата, както е с всяка светлина от нощна улична лампа. тя (светлината) се отдели от себе си и полетя. бях в 1 такси, с още някаква жена отпред до шофьора. казах : "вижте!!" - и те видяха. шофьорът "даде газ" и тръгнахме да я преследваме. без думи. бул. "цариградско шосе", сещате се, нали? "орлов мост". нагоре, нагоре, нагоре... някъде към "военни жилища" светлината рязко се отклони вдясно и полетя, непреследвана от нас , в южна посока. 1989, септември, по-скоро 20, отколкото 1-2 или нещо около. дали някой не е бил там по същото време? зная координатите на тахi- то и на онази гражданка. хм. сега ми хрумна друго- -какво? още МИ (ТИ) трябва, за да се чувстваш съвършен, или поне - да ти е по-удобно в живота, какъвто го имаме? например - аз бих искала да имам 1 въображаема ръка, нещо като опашка, или трети крак , но с пръсти с нокти, както на котка, прибиращи се в нещо като калъфчета, с помощта на която да мога да върша всички онези неща, за които не ми стига още 1 ръка. казвам въображаема, защото не искам да се вижда. да не притеснявам околните. бих искала също да притежавам способност да се премествам мигновено при желание на всякакво разстояние.(като мисъл, или зов) това не би попречило на случаите, в които бих искала да пътувам както всеки друг път с автомобил, самолет или друго, за да мога да разглеждам какво става около мене... не би ми било излишно и още някакво зрение - око, с което да мога да наблюдавам какво? става зад гърба ми, или пък в някаква миниатюрна частица от всееднокво, или пък нощем, или в миналото, или в бъдещето. или пък глобално или трансцедентално, представяте ли си? но също - да не севижда отстрани. и КАКВО? друго? :)