Здрасти Файл,

да се опитам да уточня някои детайли:

Към т. 3: Тук не става въпрос за самия процес на скачването. Както и при точка 2 проблемът тук идва от това, че модула се задвижва от само една централна дюза. Това го прави изключително труден за маневриране. Дори да приемем, че лунарния модул е успял да напусне повърхността на Луната успешно, траекторията е реално невъзможна за коригиране! За това успешното скачване в орбита е оценено от експерти със само 1 % вероятност за успех (за съжаление сега нямам линка под ръка). От това идват всякакви странни спекулации, включително че "някаква външна сила" е помогнала за скачването или че астронавтите са имали някакъв луд късмет. Само, отново повтарям, би било немислимо да се пращат живи хора в космоса на сигурна смърт. Несериозно е да се разчита на късмет.
В един реален сценарий лунарният модул е щял да прелети на няколко метра или дори на няколко километра покрай кораба носител и да продължи весело да се отдалечава във вселената.

Това за Стенли в космоса е майтап. Но пък е сигурно, че той е бил привлечен да прави снимки с астронавтите, дори и само за рекламна цел или за "връзки с обществеността" ако щеш.

Иначе за сценариите, аз също съм на мнение, че най-вероятно е 1. мисията да е засекретена и колонозирането на Марс да е започнало отдавна.

За 2. може също да се спекулира много. Луната е толкова не на място, че вероятността да е изкуствено тяло (а дори и естествено такова), което някой, някога по някакъв начин да е добутал до Земята не е за пренебрегване. Учените за това не говорят просто за Луната, а именно за аномалиите на Луната. Става въпрос за размера на Луната (в разряди прекалено голяма за естествен спътник), разстоянието и до Земята, орбитата и на въртене, визуланото съотношение Луна-Слънце, плътността на Луната, химическия и състав (неестествено високи количества на титан), индикациите че е куха и т.н... Има много, при това валидирана, информация в интернет, която доказва, че мястото на Луната не е тук до Земята.

За 3. моите проучвания показват, че обществата Туле и Врил първо по същество не са нацистки, второ никога не са били под прекия контрол на висшите органи на националсоциалистическата партия на Третия Райх. Дори е напълно възможно да са получавали финансова подкрепа от държавата и пак да са били извън контрола на нацистите. Всъщност такива случаи в Третия Райх има документирани много - достатъчно е било да обявиш, че ще създаваш супер-оръжие или технология за военни цели и получаваш финансиране. В един момент е настъпил такъв хаос, че никой не е знаел кой за какво получава пари, на кого се отчита и кой всъщност носи отговорност.
Плюс това тук идва и легендата за Нойшвабенланд, както и операция Хайджъмп (Highjump) на адмирал Бърд през 46-47 година. Без наличието на германски бази на Антарктика, операция Хайджъмп не дава абсолютно никакъв смисъл! Още по-малко показанията за потопени кораби от летящи дискове, излизащи направо от водата и движещи се с огромна скорост, както и официалното изявление на ген. Бърд в последствие, че в една бъдеща война, врагът ще разполага с летящи устройства, които стигат само за няколко минути от полюс да полюс.
През 50-те, САЩ също така хвърлят атомна бомба на територията на Нойшвабенланд.
Според някои теории в някакъв момент през 60-те (реално точно по времето на програмата Аполо), жителите на Нойшвабенланд се съгласяват да сътрудничат на САЩ и НАСА, а следователно и дават достъп до Луната, където вече имат бази. Същите теории казват, че точно това събитие е дало сериозен тласък на американската космическа програма.

Кое е истина и кое измислици и спекулации, сега не можем да кажем. И все пак някои събития са прекалено странни, за да бъдат случайност. Дано един ден да се разсекретят документи, които да ни дадат яснота за тези събития.

Това е за сега.

Е-бане