Здрасти Барни!

И аз ти благодаря за мнението! Продължавам дискусията отново с изричната уговорка, че не е подходяща за нашия клуб, но като гледам мненията по нашата тематика напоследък никакви ги няма. Пък и можем да си представим, че сме в някоя уютна планинска хижичка (всеки да си представя неговата любима) или пък сме се пъхнали в чувалите на някоя закътана родопска поляна и вместо в мониторите сме оправили взор към звездите, бистрейки междувреминно най-различни теми...

Ще карам подред по точките които ти си "засегнал". Аз не очаквам накрая да кажеш: абе знаеш ли - прав си. Правя га заради спорта - просто сега съм почнал на тази позиция и трябва да карам докрай :)

Да ти кажа честно, не съм много наясно какво точно значи "атеизъм" - просто неверие или борбена позиция спрямо вярващите. Аз бих се определил като неверник, поне неверник в този Господ, представян на децата като добър дядо с бяло расо и бяла брада. Просто не мога да си изкривя душата, да се прекръстя и да кажа "вярвям", като това няма да е вярно - както за съжаление не мога да повярвам и в комунистическата утопия. Пре теб как е? А какво ще кажеш за образа на дядо Господ като костюмиран чичко представен ни от Тери Гилиъм в "Бандити на времето". Спомням си, че този филм много ме беше накефил. "Бразилия" също... И все пак, аз макар и невярващ съм малко или много пристрастен към християнството или поне към някои негови външни форми като църкви и манастири. Обичам да ги посещавам и да ги снимам, а джамия досега не съм снимал нито веднъж. В една дискусия от преди около година Димитър беше писал, че не може да ме разбере какви задръжки съм имал и кое не ми е харесвало като съм искал да снимам Томбул-джамия в Шумен. И е прав, защото сякаш ние с теб сме малко като запалянковци (на сръбски "навиячи") - които си знаят за кого трябва да викат и виждат в противника само лошото - аз за църквите и джамиите, а ти за 8 март. И странното е, че колкото и да знам че не съм прав - не мога да се променя и това си е - пътувайки от Скопие за Охрид покрай новите никнещи като гъби огромни джамии - нещо ме свиваше в гърлото и си мислех, че по-добе щеше да е ако ги няма. Едва ли бих си мислил така, ако това бяха църкви.

Но да се вървем на 8 март - ти пишеш "...След като повечето хора по света не празнуват Рождество Христово и в България ли да не го правим?Аз говоря,тоест пиша за това,че у нас това е много по-подходяща дата има и други такива..." Нали идеята е да има празник, който да се празнува от всички хора по земята, защото ние първо сме човеци, пък после би трябвало да се делим на нации и религии. А религиите си мисля, че отдавна са се изчерпали и за съвременния човек наистина са интересни, но като традиция и история - кой не обича подаръците за Коледа или шарените яйца за Великден. За международността: в Германия си имат Ден на майката, който празнуват през май - но жените във фирмата в която работя, освен от нас - българските си колеги - получиха поздравления и от колегите от концерна ДаймлерКрайслер, които едва ли биха могли да бъдат обвинени в комунизъм. И искам да те уверя, че на колежките ни им беше приятно да им се обаждат от Германия не само по работа, но и заради празника.

А за Вапцаров - "За разлика от Ботев и Левски Вапцаров е останал в културната памет на народа ни не с живота и делата си,а с поезията" - напротив, ти сигурно често минаваш през Банско и си ходил в музея "Вапцаров" - ако не си - отбий се и виж ескпозицията и най-вече филмчетата на Въло Радев - със сигурност ще ти харесат. И си помисле дали тези филми и този музей щеше да ги има, ако Вапцаров беше само поет - например като Пенчо Славейков. Той е имал това което е имал и Ботев - търсещият, неспокоен дух, който не му е давал да заспива доволно усмихнат вечер и който е намирал изява не само в стихоплетството. Вапцаров е бил от много заможна фамилия и въобще не е имал материална потребност да се бори за един по-щастлив свят, в който той е вярвал. Може би си бил и в софийското гарнизонно стрелбище и се виждал надупчената релса - е, не са може би много хората, които няколко часа преди да бъдат разстреляни могат да пишат стихове. За мен Вапцаров е бил велик човек и аз се прекланям пред смелостта му и търсещия му дух. Естествено той е рожба на времето си - тогава хората са мислели и вярвали, че борбата им има смисъл (е, нямам пред вид смисъла който бай Тошо е влагал, излизайки партизанин, ако въобще е излизал - историята е интересна наука, но търпи жестоки манипулации - та ние даже днес не знаем какво точно става в държавата ни или пък в съседните ни страни - например бивша Югословия - каквото ни се поднесе - това е - всеки се опитва да го пречупи през собствения си светоглед, но какво е истина - дали и сам Господ знае :)... Ти какво мислиш по въпроса? А какво точно не харесваш във Вапцаров?

Поздрави

И.