|
|
| Тема |
 На поелите по пътищата |
|
| Автор | Cинeвa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 02.03.01 02:18 |
|
|
|
ИТАКА
На път когато тръгнеш за Итака,
си пожелай да бъде дълъг път,
изпълнен с приключения и новости.
Не се страхувай ти от Ластригони и Циклопи,
и от Посейдон жестокия, не бой се -
такива няма никога да срещнеш
ако си с мисъл възвишена и благородна,
и ако тялото и твоята душа
са само водени от чисти пориви.
Ни Ластригоните, нито Циклопите,
ни Посейдон сърдития ще срещнеш
ако в душата си ги сам не носиш,
ако сърцето ти само не ги възкръсва.
Моли се пътят ти да е далечен
и да са много твоите летни утрини,
когато с много радост и наслада
ще влизаш във невиждани пристанища,
ще опознаеш финикийски градове
и много пъстри стоки си купи:
седеф, корали, кехлибар, абанос
и по възможност сладострастни аромати,
вземи си повече от тях, те са прекрасни.
В египетските градове спри също,
от мъдреците им добре се поучи.
Но не забравяй никога Итака -
тя е и твоята последна цел.
Но в пътя си особено не бързай
и продължи го ако можеш със години,
на острова си остарял стигни,
богат с каквото в пътя си спечелил,
но на богатство от Итака не разчитай.
Итака те дари с красивото пътуване.
Без нея ти на път не би поел.
Тя няма повече какво да ти даде.
И ако бедна те разочарова, тя не те е лъгала -
сега ти си по-мъдър и със много опит
и вече си разбрал Итаките какви са!
Константинос Кавафис (1863 - 1933), превод на Георги Мицков.
| |
| |
| 
|
|
