Здравей, Жоро,
докато живеех в малкия град и моята утеха беше в природата... това съзерцание (което и на Дух дава живот) беше единственото... Но това беше не поради малкия или голям град, беше поради липсата на хората около ми, които да споделят мислите ми... предпочитах да споделям с природата, за да бъда разбрана... Големият град не те променя, не те прави повече егист... важни са хората около теб.
Преди си мислех "какво бих правила ако нямам тези очи, да се любувам на красотата около си", сега започвам да проглеждам красотата вътре...
Докоса с природата е докос до звездите, докос до божествения живот, защото ни позволява вътрешно вглъбяване...


Привет, Жоро... Привет, Дух...